Подвигът на доброволците от

“Нормандия Неман”

През пролетта и лятото на 1940 г. за Франция настъпват тежки и съдбоносни времена. За кратко време по-голямата част от Третата република е завзета от Вермахта. Правителството, изразяващо интересите на едрата буржоазия отхвърля предложението на френските комунисти за организиране на всенародна съпротива и отбрана на Париж. То намира изход от създалото се положение в подписаната от маршал Петен позорна капитулация.
За истинските французи, достойни приемници на революционното минало на своя народ, остава само една възможност – борба срещу нашествениците, до пълно освобождаване на родината.
Основаният през юни 1940 г. Национален комитет “Свободна Франция” с председател ген. Шарл Дьо Гол призовава по радио ВВС от Лондон всички честни французи да се включат в борбата срещу окупаторите.

Вероломното нападение на фашистка Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. поставя началото на нов етап във Втората световна война. Героичната съпротива на Червената армия и целият съветски народ, както и провалът само след няколко месеца на настъплението към Ленинград и Москва и особено разгрома под Москва развенчават пред целия свят мита за непобедимостта на Вермахта.

По този повод на 20 януари 1942 г.ген. Шарл Дьо Гол произнася реч по радио Лондон , в която заявява: “Няма нито един истински французин, който да не е ликувал по повод победата на Русия….”. В началото на 1942 г. съветското правителство приема направеното предложение от ген. Шарл Дьо Гол да се изпратят френски летци и техници за съвместни действия на съветско-германския фронт – основният театър на военните действия. В авиационната база Раяк в Ливан започва формирането на доброволческата Изтребителна Група № 3 (ИГ-3) на Военно-Въздушните сили на Свободна Франция, носеща името на най-пострадалата от фашистката окупация провинция Нормандия.

За емблема на групата е избран гербът на Нормандия – два лъва на червения фон на щита. На 12 ноември 1942 г. личния състав на групата ИГ-3 “Нормандия” потегля на дълъг път за СССР, в състав всичко 15 летци, 39 техника и 4 щабни офицери. Повечето от доброволците преодоляват огромни трудности до пристигането на сборния пункт.
Един от асовете на полка – Жозеф Риссо, сега генерал, избягва от франкиския затвор и за евтино заплащане се наема товарач на турски кораб, а в Бейрут заедно с други патриоти скача във водата от намиращия се на рейда кораб и с плуване стига до брега.
Командирът на 2-ра авиоескадрила капитан
Ив Мурие за да избяга от Истанбул се съгласява да бъде запечатан в сандък с дипломатическа поща и едва не се задушава, тъй като корабът дълго се задържа в различни пристанища, което не влиза в неговите сметки. Така тежко се оформя съдбата на всеки летец.
Капитан Албер Литолф се намира в окупирана Франция. Там му предлагат твърде приличен пост, но той предпочита да избяга в Англия и да се включи във ВВС на Свободна Франция.
От 1 декември 1942 г. до 14 март 1943 г. в
гр. Иваново преминава обучението и тренировката на летците и техниците. Победата по това време на Червената армия при Сталинград така въодушевява французите, че те буквално са се стремели на всяка цена да попаднат на фронта, а някой дори сериозно са допускали, че войната може да свърши без тяхно участие. След успешното преобучение групата “Нормандия”, официално наречена ескадрила, излита за Западния фронт (22 март 1943 г.).

Ескадрилата “Нормандия” е била французко-национална формация: летците са носели тъмносиня униформа и отличителни знаци на френските ВВС. Командването на ескадрилата е било на френски и командите от земята и във въздуха са на френски език, а носът на самолетите (обтекателят на витлото) е бил боядисан с цветовете на националния трикольор. Френските летци енергично се включват в бойната работа изпълнявайки задачи по съпровождане на бомбардировачи и щурмовики, или по прикритието на наземните войски.
“Нормандия” се отличава още в боевете за освобождаването на гр. Орел, по време на грандиозната битка на Курската дъга, през лятото на 1943 г. От сутрин до вечер летците изпълняват различни бойни задачи, излитайки по 4-5 пъти на ден. В жестоките въздушни схватки често влизат стотици самолети. Тези условия изискват тактиката на груповия въздушен бой и ешелониране на изтребителните групи по височина. За съжаление френските летци във въздушните схватки са разчитали предимно на своите лични бойни умения. Те воюват честно, с ентусиазъм проявявайки при това героизъм, но понасят сериозно загуби. В неравен бой загива командирът майор Жан Луи Тюлян, а малко преди него загива и неговият заместник капитан Албер Литолф. Загиват още четирима летци. Това е било силен удар по неукрепналата ескадрила, затова съветското командване извежда на 20 юли ескадрилата от бойни действия. Много летци са наградени с ордени и медали. По-късно командването се поема от майор Пиер Пуяд – опитен и волеви командир, отличен летец, голям патриот и антифашист (по-късно носител на Ленинска награда за мир). Самолетите Як 1 са заменени с нови – Як 9, а от Северна Африка пристига ново попълнение. В края на август същата година полка догонва своята 303 изтребителна дивизия и се включва в боевете за освобождаването на Смоленска област. Равносметката от бойното участие на групата за 1943 г. е такава: свалени са 77 самолети на противника, 18 са повредени, собствени загуби – 21 човека от 37 участника в боевете. Победите са големи, но и загубите не са малки. Затова в края на октомври съветското командване изтегля полка от бойни действия и го изпраща в района на гр. Тула за ново попълнение и преподготовка. Пребиваването в Тула, срещите с жителите и трудовите колективи от заводите остават незабравими спомени в сърцата на французите. Те с очите си виждат подвига на съветските хора в тила. Нещо повече – французите пожелават да участват в събирането на средства за фонда на отбраната и внасят там всичките си премии за свалени вражески самолети. През пролетта на 1944 г. “Нормандия” отново е изпратена на фронтовата линия. Полкът участва най-активно в освобождението на Белорусия и Литва и особено за освобождаването на градовете Витебск, Орша, Минск, Вилнюс, Каунас, Алитус и др. За активно участие в освобождаването на Литовската ССР на 21 юни 1944 г. със заповед на Върховния Главнокомандващ на полка е присъдено почетното наименование “Немански”, а французите по своему започват да наричат полка “Нормандия – Неман”. На 25 август 1944 г. френските летци ликуват: с общи усилия на бойците от Съпротивата и вътрешните сили Париж е освободен от немските окупатори. В знак на особено уважение към пратениците на френския народ по същото време със заповед на Главнокомандващия ВВС, Главният маршал от авиацията А. А. Новиков, полкът е превъоръжен с най-новите скоростни изтребители Як-3. Това обстоятелство помага на френските летци да се отличат в първата Източно-Пруска операция. Само за 1 ден летците на полка унищожават 29 самолета на противника без собствени загуби.
В боевете летателният състав на полка е силно отслабен и затова на 30 октомври съветското командване изважда полка от бойно действие и го изпраща в Тула за попълнение. Съветските и френските авиатори – другари по оръжие са били сплотени от истинска бойна дружба, резултат от съвместните бойни действия. Много пъти съветските летци са спасявали своите френски колеги, а френските летци на свой ред са спасявали руските.
В тежък бой сваленият лейтенант Якубов се промъква към неутралната зона и се натъква на тежко ранения Жан Емоне свален в същия бой. Якубов го взема на гръб и пълзейки се добира до своите войски. За този подвиг Якубов е награден от френското командване с ордена Военен Кръст.
Героят на Съветския Съюз Николай Пинчук в един бой сваля два ФВ 190 и тарани третия, но сам е принуден да напусне повредения си самолет. Фашистите започват да разстрелват Пинчук спускащ се на парашут още във въздуха. Притеклата се на помощ група на Ролан де ла Пуап разгонва немците и започва да прикрива Пинчук дотогава, докато той успява да се спаси. Истински безсмъртен подвиг е извършил летецът капитан Морис дьо Сейн. На 15.07.1944 г. по време на пребазирането от Дубровка в района на Вилнюс самолетът на дьо Сейн е обстрелян и започва изтичане на бензин. Тогава командването взема решение Морис дьо Сейн да напусне самолета. Обаче Морис се отказва да се възползва от парашута за спасяване на своя живот, тъй като с него в самолета се е намирал неговият авиомеханик Владимир Белозуб, който не е разполагал с парашут. Така загиват Бруно де Фалтан и Сергей Астахов. Полкът Нормандия посреща победата на летището край Елбинг. По решение на съветското правителство, самолетите с които са летели френските летци са подарени на Франция. Тези, които през 1942 г. пристигнаха в СССР пристигнаха на малки групи или поединично се завръщат в своята родина не като демобилизирани граждани, а като добре организирана военна единица, с пълното си въоръжение, със знаме, на което са прикрепени два съветски ордена. На 20.06.1945 г. нарушавайки забраната (тогава) да се лети над Париж не по-ниско от 600 метра, 40 самолета Як 3 прелитат над покривите на ликуващия Париж. На летището Ле Бурже летците и съветските техници са посрещнати от безброй възторжени посрещачи.
Скоро отбелязахме 60 години от победата над фашистка Германия. Двата велики народа свято пазят през годините паметта за подвига на своите синове. Почти всяка година, по взаимна договореност, в Русия гостуват летци от съвременния полк “Нормандия Неман”. Пристигнали от далечна Франция на своите свръхзвукови изтребители “Мираж” те носят спомена за старата бойна дружба. Сред почетните гости са и ветераните Жозеф Риссо, Ролан де ла Пуап, Марсел Албер, Жорж Мазурел (техн. състав) и др. От своя страна Франция също посреща гости с ответна визита. Дружбата между Франция и Русия, родена в пламъците на най-страшната война на човечеството, издържа изпитанията на времето. Тя намери своето истинско продължение в разширяващите се връзки между Франция и Русия и най-вече в съвместните космически разработки и полети, посветени на мира и човешкия прогрес.

Любомир Иванов Иванов
Русе