БАС лого Начало Новини Ръководни органи БАС Печат Карта на сайта
БАС лого
 


 
 

 

А он мятежный просит бури,
как будто в бурях есть покой..

М. Ю. Лермонтов
“ Парус”-1832

 

Броненосецът “Потьомкин” – буревестникът на XX век



Бях ученик в гимназията, когато за първи път гледах един от световните шедьоври на нямото кино - “Броненосецът Потьомкин” - постановка на великия Сергей Айзенщайн. Независимо от своето техническо несъвършенство, филмът силно ме впечатли, а някои епизоди дълбоко се врязаха в моето съзнание. Затова реших да разкажа за тази ярка страница от началото на Първата руска революция. Ще се радвам, ако читателите с историческа памет видят нещо повече в събитията и фактите, за които ще стане дума по-долу.

Потьомкин


Броненосецът “Княз Потьомкин - Таврический” (в 1907 г. е включен в класа на линейните кораби) е построен в Николаевския адмиралтейски завод в град Николаев, Украйна. Той е спуснат на вода през септември 1900-та година, а малко по-късно е отведен в Севастопол за довършване и оборудване. Това се налага, защото на командването става известно за връзките на работници от средата на РСДРП с матросите и разпространяването на нелегална литература. За началото на миналия век това е един от най-модерните и силно въоръжени кораби в руския флот. Параходът е бил задвижван от парни машини с тройно разширение, монтирани вертикално. Това придава характерен силует на кораба. Котлите са работели с течно гориво (мазут), а четирите най-големи оръдия са били с калибър 305 мм и са се зареждали с помощта на електромеханизми, което също е било голяма новост тогава. Формирането на екипажа е започнало почти едновременно със залагането на корпуса върху стапелите, като за целта е формиран т. нар. 36-ти флотски екипаж, който подготвя различни корабни специалисти – артилеристи, машинисти, монтьори и др. През 1905 г. корабът е в строя с екипаж от 731 човека, от тях 20 офицери.

Революционните настроения, обхванали цяла Русия в началото на миналия век, проникват също така в армията и флота. Гибелта на тихоокеанската ескадра в Порт Артур, събитията от 9-ти януари (Кървавата неделя) в Санкт Петербург и стачната вълна, обхванала цялата страна, дълбоко са вълнували матросите от Черноморския флот. ЦК на социалдемократическите организации в Черноморския флот (наречен от моряците “Централка”), тайно действаща в Севастопол, подготвя въстание, което да обхване целия флот. Замислено е въстанието да започне, когато всички кораби са на съвместно учение в открито море. По сигнал от броненосеца “Ростислав” матросите е трябвало да арестуват офицерите и поемат управлението в свои ръце. Неочаквано, по-рано от набелязания срок, въстанието избухва на броненосеца “Княз Потьомкин”. Това става по времето, когато корабът е изпратен в Тендровския залив, в района на Одеса, за изпробване на оръдията от главния калибър. Сутринта на 14 юни всички матроси разбират, че за храна е използвано разваленото месо, което предния ден е доставил от Одеса недобросъвестният снабдител мичман Макаров. Помощниците матроси, съпровождащи мичмана, въпреки изричната му забрана, съобщават тази “подробност” на корабния комитет. Също така те донасят и други новини от Одеса - градът е обхванат от всеобща стачка, по улиците се води бой между полиция и работници. Големи усилия струва на болшевишката група начело с артилерийския унтер - офицер Григорий Никитич Вакуленчук (1877 – 1905) да предпази корабния комитет от преждевременни действия. Все пак се взема решение да се окаже само пасивна съпротива – да се откаже от всички негодната храна. По-късно действията се развиват стремително - на старшия офицер Гилеровски, един от най-реакционно настроените царски офицери на борда, матросите твърдо заявяват: “Борш от червиво месо няма да ядем!”. Познат като сприхав и дребнав човек, той никога не е прикривал своето презрително отношение към матроския състав. За него хората, защитили човешкото си достойнство, като отказват да се хранят с развалената храна, са дръзки бунтовници, които безмилостно и незабавно трябва да се накажат. След незабавния доклад пред командира на кораба - капитан първи ранг Голиков, човек още по-ненавиждан от екипажа, моряците незабавно са строени на палубата. Пред носовата оръдейна кула са изкарани от общия строй 30 матроси като “подстрекатели”. Върху тях е хвърлено брезентово покривало, а Гилеровски дава команда на извикания караулен взвод за стрелба. Пред ужасените погледи на останалите моряци караулът насочва своите винтовки към другарите си. “Братя, не стреляйте!”, раздава се отчаян вик изпод покривалото. Караулът явно се колебае и насочва оръжието надолу. “На оръжие братя!”, “Стига сме били роби!”, призовава всички членът на корабния комитет Матюшенко. “Бий извергите!”,се чуват викове от моряшкия строй. В този миг проехтяват два изстрела: Гилеровски, извадил своя пистолет, смъртоносно ранява Вакуленчук, виждайки в него един от главните инициатори. Това е последното, което отприщва народния гняв. Той е безпощаден – старшият офицер Гилеровски е хвърлен веднага зад борда. Командирът Голиков и още няколко офицери, отличили се с най-жестоко отношение към подчинените, са разстреляни. Останалите офицери са арестувани и по-късно, в Одеса, са пуснати на свобода. Над броненосеца се издига аленият флаг на Революцията. Да се управлява корабът е назначен минният машинист Афанасий Матюшенко (1879 – 1907).
В нощта на 15 юни “Потьомкин” пристига в Одеса, съпровождан от миноносец 267, на който матросите също са взели управлението в свои ръце. Погребението на матроския водач Г. Н. Вакуленчук се превръща в многохилядна демонстрация. Демонстрантите носят червени знамена и лозунги: “Долу царизма!”, “Да живее Републиката!”. Към Одеса за разправа с въстаналия кораб от Севастопол се насочва правителствена ескадра от дванадесет кораба. На 17 юни сутринта сигналистът на кораба вижда дим на хоризонта и потьомкинци се приготвят за бой. Те смело насочват своя кораб срещу ескадрата. Страшен, с насочените си оръдия, готови за стрелба, и вдигнато червено знаме, броненосецът минава два пъти през строя на ескадрата. Матросите от другите кораби се отказват да стрелят по него, и го посрещат с дружно “Ура!” Към въстаналия кораб се присъединява и броненосецът “Георгий Победоносец”, който също издига червен флаг и тръгва след “Потьомкин”. Ескадрата не преследва останалите кораби и спешно се отправя към Севастопол. Нейното командване силно се опасява от по-нататъшно разрастване на въстанието. Но това не става. Скоро оставените на “Георгий Победоносец” младши офицери насочват кораба към плитчина, на която той засяда. В. И. Ленин тогава се е намира в Женева и е научава за въстанието. Той изпраща опитния революционер М. И. Василиев – Южин, който не успява да се свърже с “Потьомкин”. По това време броненосецът потегля за Констанца с надежда да попълни запасите си от продоволствия и гориво. В румънското пристанище опит да помогне на въстаналите моряци прави и големият български революционер д-р. Кръстьо Георгиев Раковски. По това време той живее в Мангалия, където е бащиният му чифлик. Командата на “Потьомкин” предава с помощта на Раковски възвания “Към целия цивилизован свят” и “Към всички европейски държави”. В първото от тях се призовава да се завоюва свободата на народа със силата на оръжието на армията и флота. Във второто се опровергават лъжите на царското правителство, обявило “Потьомкин” за пиратски кораб. Българският революционер незабавно предава по телеграфа техния пълен текст на парижкия вестник “Юманите”. От него те стават известни на целия свят: “Към целия цивилизован свят. Граждани на всички страни и всички народи! Пред вашите очи преминава грандиозна картина на голяма освободителна борба. Угнетеният и поробен руски народ не изтърпя вековния гнет и своеволието на деспотичното руско самодържавие. Правителството доведе многострадална Русия до разорение, нищета и безправие...” (Я виж ти, неуките моряци са успели съвсем ясно и грамотно да заявят своите политически искания!). “Потьомкин” се отправя към Феодосия, но там не получава гориво и продоволствия. По него открива огън бреговата артилерия. На 26 юни корабът се връща отново в Констанца и се предава на румънските власти. С помощта на Раковски е направен опит моряците да бъдат устроени и настанени в Румъния. Някои от матросите, които се завръщат в родината, биват арестувани и жестоко репресирани. Матюшенко през 1907 г. нелегално се завръща в Одеса, но скоро след това е заловен и разстрелян. По-голямата част от потьомкинци са останали в Румъния. Група от тях през есента на 1905 г. е пристига в България, а други по-късно. Някои от тях създават тук и семейства. След “Потьомкин” въстания последват и на други кораби от Черноморския флот, които през ноември с. г. достигат своя връх. Подвигът на лейтенант Шмидт и крайцера “Очаков” са светли страници в революционната летопис. Още две години бушува революционната буря из Русия, без да се увенчае накрая с успех. Но това е само прелюдията, репетицията за нещо друго, което ще стане десетина години по-късно. Настъпилата реакция с бесилките по площади и гари по заповед на Столипин, погромите и убийствата на революционери, на евреи и демократично настроени интелигенти от черносотниците и от “Съюза на руския народ”, масовото строителство на църкви не променят нещата към по-добро.

От събитията, които бяха припомнени дотук, е изминал цял век. Много хора, между които и редица съвременни историци, политолози или писатели ни убеждават, че революциите, тези “локомотиви на историята” са вече остарели безнадеждно обществено - исторически явления. Същите бързат боязливо да добавят, че тези явления, “ненужни”, “опасни”, и най-вече “случайни” са резултат от примитивен субективизъм. Странните съвпадения между “тогава” и “днес” в редица прояви на обществено-политическия живот и неговата икономическа основа, подлагат на съмнение подобни хипотези. В съвременна Русия зад привидното спокойствие се прикрива огромното напрежение след нейния силно променен геополитически статут. Това е пряко следствие от разрушаването на съветската държава, за което нямаше историческа необходимост. Ако си позволим да взаимстваме алегорията на Максим Горки за буревестника, можем да кажем: Буревестниците продължават спокойно да се реят над морските простори. Вълните под тях още нямат гребени от бяла пяна, но по небето вече плуват облаци... Природата е привидно спокойна, но не винаги това спокойствие означава спокойствие въобще.

Любомир Иванов Иванов