Аушвиц. Фабрика на смъртта

1.Младият студент Тадеуш Ужински пристигнал с първата вълна на лишените от свобода. Освиенцим започва да функционира през 1940 г., като лагер за полски политически затворници. Първите затворници в Аушвиц са били 728 поляци от затвора в Тарнов. По време на създаването му в лагера е имало 20 сгради - бивши полски казарми. Част от тях са били преоборудвани за  масово задържане на хора и са построени още шест сгради. Средният брой на лишените от свобода е варирал между 13-16 хиляди души, а през 1942 г. достигнал 20 хиляди. Аушвиц станал базов лагер за цяла мрежа от нови лагери - през 1941 г., на 3 км. е построен лагер Аушвиц II-Биркенау, а през 1943 г. - Аушвиц III - Моновиц. В допълнение, в годините 1942-1944 са построени около 40 клона на  лагера Аушвиц, построени в близост до стоманолеярни заводи, фабрики и мини, които са подчинени на Аушвиц III. А лагерите Аушвиц I и Аушвиц II - Биркенау се првръщат изцяло в комбинати за унищожаване на хора.

2 .При пристигането си в Аушвиц, затворниците са били селектирани и тези, които се считали за годни от докторите на СС са били изпращани  за регистрация. Рудолф Хес- началник на лагера,  първия ден им казвал, че  "... те са пристигнали в концентрационен лагер, от който изходът е само един - през комина на крематориума". От  пристигналите затворници са били вземани дрехите, всички лични вещи, остригвали ги, регистрирали ги  и са  получавали личен номер. Първоначално всеки затворник е бил сниман в три пози.

3. През 1943 г. въвели  татуиране на номера на затворника на ръката му. На бебетата  и на малките деца номера татуирали на бедрото. Пo информация на Държавния музей на Аушвиц, този концентрационен лагер бил единствения нацистки лагер, където  на затворниците татуирали номера.

4. В зависимост от причините за задържането лишените от свобода,  получавали триъгълници с различни цветове, които, заедно с номера, пришивали  на облеклото на затворника. Политическите затворници получавали триъгълник с  червен цвят,  криминалните  - с зелен. Черни триъгълници получавали циганите и анти-социалните  елементи. Свидетелите на Йехова - лилави, хомосексуалистите - розови. Евреите носели шестолъчна звезди, състояща се от жълт триъгълник и триъгълник с цвят съответстващ на причината за арестуването. Съветските военнопленници имали нашивки с буквите SU. Лагерните  дрехи били достатъчно тънки и почти не предпазвали от студа. Спалното бельо сменяли през интервал от няколко седмици или дори веднъж на месец , затворниците нямали възможност да го перат, което водело до епидемии от тиф и краста

5. Затворниците  в Аушвиц са живеели в тухлени сгради, в Аушвиц II-Биркенау - най-вече в дървени бараки. Тухлени блокове е имало само в женския лагер Аушвиц II. По времето на съществуването на Аушвиц I, в лагера са преминали около 400 000 затворници от различни националности. Една от опасностите на лагера била  проверката, на  броя на затворниците. Тя продължавала няколко, а понякога и повече от 10 часа (например 19 часа на 6 юли, 1940 г.). Лагерните  власти често обявявали  наказателни проверки, по време на които затворниците трябвало да клякат или да стоят на колени. Имало е проверки, когато те  е трябвало да държат ръцете си повдигнати в рамките на няколко часа.

6. Условията на живот в различни периоди са били много различни, но те винаги са били катастрофални. Затворниците, които са били взети в началото на първия ешелон, спяли върху слама, разпръсната върху  бетонния под.

7. По-късно въвели легла от  сено -  тънки тюфлеци, напълнени  с малко сено. В стаята, която едва побирала  40-50 души спели около 200 затворници.

8. С нарастване на  броя на затворниците в лагера, възникнала  необходимостта от  увеличаване броя на живущите в дадено помещение. Появили се нарове на три етажа.. На един нар лежали по двама човека. Постилката  обикновено била изгнила слама. Ззтворниците се завивали с парцали  и каквото намерят. В Аушвиц наровете са били дървени, в Аушвиц-Биркенау,  както дървени, така и тухлени с дървена настилка.

9. Тоалетните в  лагера  Аушвиц I, в сравнение с тези в Аушвиц-Биркенау изглеждали чудо на цивилизацията.

10. Тоалетна в лагера Аушвиц-Биркенау.

11. Умивалнята. Водата била студена и достъп до нея затворникът имал само за няколко минути на ден. На затворниците е било позволявано да се къпят изключително рядко, и за тях това е било истинско удоволствие

12. Табелка с номера на жилищния блок.

13. До 1944 г., когато Аушвиц се е превърнал в завод за унищожаване, повечето от затворниците са изпращани  ежедневно, на  изтощителна работа. На първо място те са работили за разширяване на лагера, а след това са били използвани като роби в индустрията на  Третия райх. Ежедневни колони от измършавели роби излизали  през портала  с циничния  надпис "Arbeit Macht Frei" (Работата ви прави свободни). Затворникът трябвало да изпълнява работата бегом, без секунда  почивка. Темпото на работа, оскъдните порции храна и постоянният  побой повишавали смъртността. По време на връщането на затворниците в лагера, изтощените , които не са били в състояние сами да се придвижват са превозвали в колички. В същото време до вратата на лагера свирел духов оркестър, съставен от затворници.

14. За всеки затворник от Аушвиц, блок номер 11 бил един от най-лошите места. За разлика от другите блокове, неговите врати били винаги затворени. Прозорците били  изцяло зазидани. Само на първия етаж имло два прозореца - в стаята, където есесовци били  на смяна.От лявата и от дясната  страна на коридора били  затворниците, които очаквли присъди  от извънреден полицейски съд, които идвал  в лагера Аушвиц, Катовице веднъж или два пъти месечно. В рамките на 2-3 работни часа, той произнасял  от няколко дузини до над сто смъртни присъди.

15. Тясната  камера, където се намирало огромно количество затворници, които очаквали присъдата, имало само една малко зарешетено прозорче  близо до тавана. А от страната на улицата  близо до прозорците  стояли някакви сандъци, не допускащи притока  на свеж въздух.

16. Осъденият  е бил принуждаван да се съблича, преди да бъде застрелян в стаята. Ако през този ден те са били малко, присъдите се изпълнявали  точно тук.

17. Ако осъдените били много, те са довеждали  до "Стената на смъртта", която се намирала зад висока ограда със затворени врати между 10 и 11 сгради. На гърдите на голите  хора с незаличим молив бил написан лагерният  номер (до 1943 г., когато започнала татуировката на ръцете), така че по-късно,  да е лесно да се идентифицира трупът.

18.Пред каменната  ограда в двора на 11 блока била построена голяма стена от черни изолационни плочи, покрити с поглъщащ  материал. Тази стена ставала последното  място от живота на хиляди хора, осъдени на смърт от съда на Гестапо, за нежеланието им да предат родината си, за опита им да  избягат и за политически "престъпления".

19. Осъдените разстрелвали по рапорт на фюрера или на  членове от политическия отдел. За тази цел използвали малокалибрена пушка, за да не привлеча звукът на изстрела прекалено много внимание. Съвсем наблизо зад стената била  магистралата.

20. В Аушвиц е имало цяла система за наказание за затворниците. Тя също може да бъде описана като един от фрагментите на умишленото унищожаване. Концлагеристите  наказвали  за откъсната  ябълка или за уриниране по време на работа , или че  работят твърде бавно. Едно от най-лошите места на наказание, което често водело  до смъртта на затворник, била  една от мазите  на корпус  11. Тук, в задната стаичка имало четири тесни вертикални херметически затворени карцера с размери 90x90 сантиметра.  Всеки от тях се зключвал с метална врата.

21. През тази врата наказваният бил  принуждаван  да влезе след което я затваряли. В тази клетка  човек можело да стои само прав. Така той стоял там без храна и вода толкова време, колкото СС искали. Често това било  последното  наказание  на затворника.

22.Документи за „Изпращане”  на наказаните затворници в стоящия карцер.

23. През септември 1941 г., е направен първият опит за масово убийство с газ. Около 600 съветски военнопленници и около  250 болни затворници от лагерната болница на  малки партиди са били вкарвани в херметическите  камери на  мазето на жилищния корпус 11.

24. По стените на камерите били прекарани  медни тръбопроводи  с вентили. По тях в газовите камери постъпвал газ ...

25. Имената на загиналите хора били  нанасяни в  "Книга за  на дневното състояние " на лагера  Аушвиц

26. Списъци на хора, осъдени от извънредния полицейски съд на смърт

27. Намерени  бележки, оставена от осъдените на смърт върху парчета хартия

28. В Аушвиц, освен възрастни, се намирали  също и деца, които са били изпратени в лагера  заедно с родителите си. Това били  децата на евреи, цигани ,  поляци и руснаци. По-голяма част от еврейските  деца са загинали в газовите камери веднага след пристигането си в лагера. Останалите  след  строг подбор, били изпращани  в лагерите, където се подчинявали  на същите строги правила, като на възрастните.

29.Децата са регистрирани и снимани по същия начин, както възрастните, и са класифицирани като политически затворници.

30. Една  от най-страшните страници от историята на Аушвиц са били медицинските експерименти на СС лекарите. Включително  върху децата. Например, професор Карл Клауберг  с цел  разработването на  бърз метод за биологично унищожаване на славяните, провеждал върху еврейките  в корпус  № 10 експерименти по  стерилизация. Д-р Йозеф Менгеле в рамките на генетични и антропологични експерименти провеждал опити с  деца- близнаци и деца с увреждания. Освен това , в Аушвиц извършвали  различни експерименти, с използването на нови лекарства и препарати, в епитела на затворниците са втривали токсични вещества, извършвали са  присаждане на кожа и др.

31. Заключение за резултатите от рентгеновото облъчване, проведено по време на експериментите с близнаци от д-р Менгеле.

32. Писмото на Хайнрих Химлер, в което той заповядва да се постави началото на серия от експерименти по  стерилизация

33. Картони със  записи  на антропометричните данни на подопитните  затворници в рамките на  експериментите на д-р Менгеле.

34. Страници от книгата за отчитане  на мъртвите, в който са  имената на 80 момчета, загинали  след инжектиране на фенол в медицински експерименти

35. Списък  на освободените затворници, приведени  в  Съветските болници  за лечение

36. От есента на 1941 г. в Аушвиц започва да функционира  газова камера, която използва газ "Циклон Б". Произвеждала го фирмата  Degesch, която за периода 1941-1944, от продажбата на газ е спечелила около 300 хиляди марки. За убийството на 1 500 души, според коменданта на Аушвиц Рудолф Хес са били  необходими около 5-7 кг.  газ.

37. След освобождението на Аушвиц в  складовете на лагера били намерени огромно количество от използваните кутии "Циклон Б", както и кутии  с неизползваните количества. За периода 1942-1943 г. само в Аушвиц, според документите, са били доставени  около 20 хил. кг. кристали "Циклон Б"

38. Болшинството  от обречените на смърт евреи пристигали в Аушвиц-Биркенау, с убеждението, че ги извозват  " за заселване " в Източна  Европа. Това е особено вярно за евреите от Гърция и Унгария, на които германците дори продавали  несъществуващи парцели земя или им предлагали  работа във фиктивни предприятия. Ето защо хората изпращани за  унищожаване в лагерите често носели  със себе си най-ценните си неща, бижута и пари.

39. При пристигането на платформите за разтоварване, от хората изземвали всички неща и ценности, СС  лекарите извършвали селекция на  депортираните  хора. Тези, които определяли като нетрудоспособни   изпращали в газовите камери. Според показанията на Рудолф Хес, такива били  около 70-75% от  пристигналите.

40. Вещи, намерени в складовете  след  освобождението на лагера Аушвиц

41.Модел на газова камера и крематориум в Аушвиц-Биркенау. Убеждавали  хората, че ги изпращат на баня затова те  изглеждат сравнително спокойно.

42. Тук затворници са били принуждавани да съблекат дрехите си и ги прекарвали  в съседната стая, имитираща  баня. На тавана били разположени душове , през които никога не е текла вода. В помещение  от около 210 квадратни метра се събирали около  2000 човека, след което вратите били  затваряни  и  в стаята се подавал газ. Хората умирали  в рамките на 15-20 минути. От убитите изваждали  златните зъби, снемали  пръстените  и обеците , на жените отрязвали косите.

43. След това труповете  са били транспортирани до пещите на  крематориума, където огънят е горял  непрекъснато. В случай на препълване на пещите  или когато имало някаква повреда телата се изгаряли зад крематориума. Всички тези действия се изпълнявали от затворници от така наречената група на "Sonderkommando".  По време на пика на работата на  концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау групата е била от около 1000 души.

44. Снимка, направена от член на Sonderkommando, на която се вижда процесът на изгаряне  на хората, които са били убити.

45. В Аушвиц крематориумът  се намирал зад  лагерната ограда. Най-голямото  помещение е била моргата, която е била преобразувана във временна  газова камера.

46. Тук през 1941 г. и 1942 са унищожавали съветските военнопленници и евреите  от гетото, разположено на територията на  в Горна Силезия.

47. Във втората зала  имало  три двойни пещи,  в които изгаряли  над 350 тела дневно.

48. В еднапещ се поставяли  по 2-3 трупа.

49. Крематориумът бил  построен от фирмата  "Topf и синове" от Ерфурт, която през 1942-1943 построила  четирите крематориума  в Биркенау.

50. Корпус  № 5 сега е най-страшният. Тук са веществените доказателство за нацистките престъпления  в Аушвиц

51. Хиляди очила , рамките на  които са преплетени като съдбите на хората, свалили  ги  преди последния поход към "банята"

52. Съседната стая е наполовина пълна с вещи за лична хигиена - самобръсначки, четки за бръснене, четки за зъби, гребени ..

53.

54. Стотици протези, тиранти, патерици. Хората с увреждания са негодни за работа, така че още при пристигането си в лагера ги чакало само едно събитие - газовата камера и крематориума.

55.

56. Двуетажна  стая, първият етаж  на която до тавана е изпълнен с  метални прибори, били  в куфарите на лишените от свобода - чаши, чинии, тенджери ...

57. Куфарите с имената, изписани върху тях  на депортираните  хора.

58. Цялото имущество, което са носели  депортираните  хора, се сортирало, складирало  а най-ценното се изнасяло в Третия райх за нуждите на СС, Вермахта и цивилното население. Освен това, предметите на  затворниците, се използвали от служителите на лагерния  гарнизон. Така например, те се обръщали  към коменданта с писмено искане да им дадат  колички, бебешки продукти и други предмети

59. Една  от най-зловещите стаи  -  огромна зала , от двете страни на която се намират  планини от  обувки. Който някога са били  носени от реални хора. Събули са ги  преди  "баня".

60. Неми свидетели на последните минути от живота на техните собственици

61.

62. Освободилата  лагера  в Аушвиц, Червена  армия намерила в  неизгорените от германците  складове  около 7000 кг коси, опаковани в торби. Това са останките , които не са имали време да продададат и да ги изпратят до фабриките. Анализът в Съдебния  Научен институт, показва, че в тях има  следи от циановодородна  киселина - токсична съставка, която е част от "Циклон Б". От човешките коси немски фирми са произвеждали перуки.

63. Намерени детски вещи

64. При техния вид не можеш да издържиш . Иска ти се веднага да излезеш от тук.

65.

66. И отново планини от обувки.

67. Стълбище от помещение на барака , в която днес  е експозицията  на  Държавния музей на  Аушвиц  изтъркани от милионите човешки крака, който в продължение на близо 70 години, са посетили  музея на ужасите

68. Вратата на фабриката на смъртта ,  затворена на  27 януари  1945 година, когато 7000 затворници, оставени от германците дочакали отрядите на  Червената армия ...

Превод М. Кръстев

Източник : http://bigpicture.ru/?p=376376