Балтийска балада 1941

Дора Медникарова

На Евгени Никанов, загинал край Талин

Те вързали ръцете му за клоните.
Нозете спуснали над огъня.
А немецът встрани се дръпнал
цигарата си да запали.
И тя безкрайно
дълго тляла
помежду пръстите му хладни,
додето нямото дърво
от скръб изсъхнало
под виковете на матроса.
И нито лист не е останал
над гроба сянка да направи.
Пръстта загръща ласкаво цветята
и вятър аромата им
над тихата земя разнася –
въздишката на скръбна майка
сина си неоплакала...

Изсъхнал ствол дървото вдига – вик
в ухото на историята врязан.
И голи клони – като пръсти впити
в живата ни памет!