БЛОКАДА

Трополяха ботуши по малката уличка,
с дъх замрял зад перденца и порти кварталът
се ослушваше плахо – “Какво се е случило?”
и проклинаше хайката вън завилняла.

Тези клетви бедняшки кому ли помагаха!
Бяха само отдушник на мъка огромна
и се носеше шепот “Дано е избягал!
комунист гонят, братя, не някой злосторник...”

И мълвата нарастваше, ставаше позив
и съчувствие жарко, надежда и сила...
Тази уличка с тънещи в прах коловози
бе израсла в съмишленик, в таен закрилник.

А сега е изчезнала – блокове нови,
магазини, асфалти са я променили,
но тя диша във тези дълбоки основи,
както диша тревата над братски могили.