Сред трупове решили да почиват
Спасените от ужаса “събратя”!
Герои! Други острови откриват,
Нали сме от елита на земята!

А че в Родината им сурвакари
В контейнера на този празник ровят –
За бедността туристите немарят,
С уиски чуждоземно се гаргарят...
За бедствието мигар ще се тровят?

Как да се върнат с камерите празни
Без да са райски кътчета заснели?
А тях животът е безкраен празник –
Търкалят се по плажовете, мазни
За да покажат колко били смели.

Очаква ги все пак едно цунами,
Не дето Нострадамус е предрекъл.
И то е народното съзнание,
Отново вдигащо вълната – знаме
За справедливост... Ако Бог е рекъл!