Монголия
 

Страната е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост едва през 1921 год. със съдействието на Съветска Русия.

Монголия е разделена на 22 аймака (области), като градовете Улан Батор и Дархан Ул са приравнени към аймаци. Остновата ма монголската икономика е селското стопанство - главно животновъдство, а туризмът е прохождащ отрасъл.

От 1945 год. официална азбука в Монголия е кирилицата, но през 1993 год. се връща монголската азбука (старомонголска - от XIII в.).

Ландшафт - Западната половина от Монголия е заета от планини - Монголски Алтай с най-висока точка върх Мунх Хайран Ула - 4 362 м, Гобийски Алтай, Хангай, разделени от междупланински котловини - Котловината на Големите езера и Долината на езерата. В централните части на страната е платото Хентей. На юг, югоизток и изток са обширните равнини Гоби, с височина 1000 - 1200 м) с отделни вулканични масиви и пясъчни участъци. От пустинята Гоби на юг, Монголия се издига в покрито с трева степно плато, разделено от три планински вериги. Най-високата точка се намира в Планината Алтай на запад. Това е връх Мунх Хайран Ула – 4 362 м.

Страната е пропита от пълноводни реки, по-главните от които са Селенга, Керулен, Дзабхан и Кобдо. Има и хиляди малки езера, блата и глетчери. На запад и на север Монголия е разтърсвана от чести заметресения.

Климат - умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо горещо лято. Средни януарски температури - от -35 до -10 градуса С?, юли - от 15 до 26 градуса С?. Валежи - 100 - 200 мм, в планините до 500 мм. Главни реки - Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо, езера - Убсу Нур, Хубсугул, Хигрис Нур и др. Около 2/3 от територията са безотточни. Растителност - сухи степи, полупустини и пустини, в планините - степи, лесостепи (9% от територията са заети от гори).

Етнически състав - монголска група - 91.8 % (от тях халха монголци - 87.2 %, дербети - 3.2 %, буряти - 2.8 %, баяти - 2.3 %, дариганга - 1.9 %, други - 2.6 %), тюркска група - 6.9 % (от тях казахи - 78.1 %, урянхайци - 19.5 %, други - 2.4 %), руснаци - 1.1 %, други - 0.2 %.

Конфесионален състав - будисти (ламаисти) - 92.6%. Извън страната живеят около 1 млн. Монголци, главно в Китай.

По-важни исторически събития и дати - от III в. пр. Хр. - последователно възникват и се сменят държавни образувания на хуните (сюнну), сяннби, жужани, тюрки, уйгури и кидани; ХI в. - формират се отделни монголски княжества; 1206 г. - обединение на монголите от Чингиз хан; ХIII в. - монголите завоюват Китай, Средна Азия, Задкавказието, Иран и Русия, проникват и в Европа, създава се Монголската империя, просъществувала до края на ХIV в; 1636 г. - Южна Монголия е завладяна от маджурите; 1758 г. - страната е завладяна от империя Цин; 1911 г. - образувана независима Монголска държава, начело с богдо-хеген (глава на будистите); 1921 г. - навлизане на Червената армия и установяване на комунистическите режим; 1924 г. - умира богдо-хегена и Монголия е провъзгласена за Народна република; 1939 г. - военен конфликт с Япония на река Халхин Гол, разгром на японците от Съветската армия; 1991 г. - край на комунистическата власт в страната.

Държавно устройство - република с парламентарна форма на управление, начело с президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган - Великия Държавен Хурал от 76 члена, избирани за 4 години. Изпълнителен орган - правителство, начело с премиер-министър.

Стопанство - основата му е селското стопанство - главно животновъдството. Отглеждат се овце (около 15 млн. глави), кози (4.6 млн.), едър рогат добитък (2.1 млн.), коне (2.2 млн.), камили (0.6 млн.), якове, елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи. Развива се и земеделие - зърнени (215 хил. т), бобови, картофи, плодове и зеленчуци. Страната е богата на полезни изкопаеми - въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и др., разработката на които предстои. Промишлеността е представена от предприятия на хранително-вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др.