ДОКУМЕНТИ
за съединението на България 1885 г.

 

Възникналото след несправедливите решения на Берлинския конгрес движение за национално освобождение и обединение на българите, през 1885 г. има своя звезден миг. Организирани от дейците на Българския таен централен революционен комитет, на 6 септември 1885 г. източнорумелийските дружини, водени от български офицери заедно с въоръжените чети на въстаналия народ арестуват членовете на областното управление в Пловдив. Съставено е Временно правителство и е провъзгласено Съединението на Северна и Южна България. На 8 септември княз Александър І с манифест официално приема Съединението. Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи.
Посрещнато враждебно от съседните държави, Съединението е блестящо защитено на бойното поле в Сръбско-българската война (2 ноември – 7 декември 1885 г.).

Прокламация за съставяне на Временно правителство в Пловдив. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Телеграма от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Телеграма от княз Александър І до Петко Каравелов, министър-председател на Княжество България, за приемането и подкрепа на Съединението.
Варна, 6 септ. 1885 г.

Манифест за обявяване на Сръбско-българската война.
Пловдив, 2 ноем. 1885 г.