ЕПОПЕЯ

На третия ден й го дадоха –
“Сине!”
простена жената и ничком се свлече.
А той бе едва на шестнайсет години –
неузнаваем, вмирисал се вече.
Зелени мухи се въртяха, бръмчаха,
стражарът със кърпа запушил носа си
я срита –
По-скоро! Какво още чакаш?
“Иди копай трап и меси парастаси!”
Жената бе грохнала, но не заплака,
довлече трупа до бедняшка талига,
дръгливото конче изтропа във мрака
и скоро без кръст еди гроб се издигна.
Лета го затрупват, а тя все живее
и все се ветрее чемберът й черен,
самата тя вече една епопея
на мъка, която не можеш измери.