ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ НА ТУРЦИЯ!

...Новини по телевизора. Първа новина: България влезе в антииракската коалиция и напълно подкрепя постановката на САЩ при гласуването на нова твърда резолюция на ООН. Втора новина: Турция се отказа да предостави на САЩ територията си за разгръщане на войскови групировки против Ирак....

Чудни са делата ти, Господи! Вчерашните наши братя-българи, страната, по-близка от която, струва ни се, няма сред нашите приятели и съюзници, вече осем години със завидно постоянство гласува в ООН за всички антируски резолюции, солидаризирайки се с всички противници на Русия и неизменно ситни след САЩ.

Турците - така да се каже “исторически противник” на Русия, изведнъж се изправиха на задните си крака пред американския ездач и се понесоха надалеч. И ако къчът на турците все пак някак може да се обясни, в края на краищата става дума за мюсюлманска солидарност и политическата стабилност вътре в самата Турция, то поведението на България не се побира в никакви рамки на “историческата дружба” с Русия.

...Днес България с помпозност отбеляза 125-та годишнина от освобождението си от турско иго. Във връзка с това е много интересна новата трактовка за освобождението на България, която прозвуча от устата на българското ръководство. Във всички коментарии, във всички официални изказвания сега руско-турската война за освобождението на България не се нарича повече така. Сега това е изключително българска народно-освободителна война, в която заедно с българските опълченски отряди се сражавали руски войници.

Оказва се, че не ние сме освободили България, и “ак паша” - “белият генерал” - Скобелев не е водил руските полкове през планинските ридове и бърда на Балкана, и десетки хиляди руски войници са загубили главите си не в освободителния поход на Русия, отправила своите най-добри синове на помощ на унищожавания братски български народ. Оказва се, че руснаците само “помогнали” на българите в борбата им против турците. “Изиграли роля”, не повече...

Не, аз, разбира се, не страдам от комплекс за национална непълноценност и не се каня да уточнявам тона и полутона на словесната казуистика. “Помогнали”, добре помогнали, “изиграли”, добре изиграли. В крайна сметка, естествено, са помогнали. Наистина, през всичките предидущи сто и петнадесет години руско-българската историография утвърждаваше, че Русия е ОСВОБОДИЛА България от османско иго, и даже в турските учебници по история черно на бяло е написано, че Русия ИЗТРЪГНА България от османската империя. И, естествено, има голяма разлика между ОСВОБОЖДЕНИЕ на страната от чуждо иго и ПОМОЩ в освободителната борба.
Може, естествено, всичко това просто да не забележиш. Да се примириш. Да забравиш. Само че всичко това вече се изгражда в някаква логическа последователност.

България, в лицето на своя официоз, все повече се отегчава от Русия. Стеснява се, като установил се в града бръснар, от своите селски родители: “Да бихте, мамо, стояли тихо зад завеската! Иначе ще ме сконфузите пред благородните господа...”
И лицата на тези “благородни господа” са много даже познати - президентът на САЩ и другите с него. Сега тях “обича” България, на тях залягат за “братушки”, драскат на вратата. Само че има една беда: самите “господа” не горят много от желание да признаят българите за свои “братушки”, а все повече се домогват да им намерят място в лакейската група.

През презрително надути устни САЩ приемат ухажванията на българските младоци. Затова пък на Турция американците са готови да заплатят десетки милиарди долари за лоялността им в иракската криза, а България за лакейската й готовност обругават, стигат й хартийките със статуса “страна с пазарна икономика”.

Какво е това “пазарна”? Може би, България е постигнали някакви удивителни икономически успехи, а ние да не знаем? Може би, благосъстоянието на обикновените българи стремително да се е повишило? Никак! Реалността е съвсем друга. Цялата промишленост, имала по-рано почти неограничен пазар в лицето на триста милионния СССР, сега не работи. Не работят знаменитите български обувни и шивашки фабрики, някога натоварени от съветските поръчки за десетилетия наред. Не работи консервната промишленост спечелила за България в СССР славата на “всесъюзна зеленчукова градина” и “градина за плодове”. Стоят “НПО”, създали преди не много време най-сложните прибори за космическата индустрия и за електрониката. Безработицата е прехвърлила всички мислими граници. Всеки втори българин днес не може да си намери работа у дома и е принуден да се скита по света в търсене на препитание.

...А по най-укрупнени сметки е тъжно. Тъжно е, че народ, който действително столетия се е считал за “братски”, заради който Русия е водила многогодишни войни, жертвала е десетки хиляди свои най-добри синове, на който винаги и във всичко безкористно е помагала, сега се държи толкова неблагодарно и цинично. Десетки пъти за тези години в Българския парламент на всички тоналности се озвучаваше мисълта, че съюзът с Русия повече не е нужен на България, че общото минало трябва да се отърси от виещия се прах. България трябва да бъде с тези, които са силни, които са богати, които са фаворити. С Америка, с Европа...Какво пък, свободна воля!

Помня, как преди няколко години в Сърбия възрастен четник спореше горещо с мен за България и Сърбия.
- Какви “братушки”, друже? Нима Сърбия макар и един път за тези години да се е изказала против Русия? Даже окупирана от Хитлер Сърбия се отказа да обяви война на Русия. А неокупирана България й обяви. И можеш да не се съмняваш, не само още един път ще й обяви, ако това й е изгодно...
Тогава тези думи ми се струваха твърде горещи, казани с разпаленост и затова без дълбок смисъл. Сега си спомням за тях със съвсем друго чувство.
А нали действително България е обявявала война на Русия. Да!

Но аз не осъждам българите. Тяхно право е да си търсят съюзници там, където искат. Мога само с тъга да кажа, че светът е странно устроен. И оказвайки се след десетилетия под поредното иго, на кого ще се надява България? Отново на Русия? Само че ще поиска ли Русия отново да я освобождава...

Превод на статията на Владислав Шурыгин-
известен военен историк и публицист
ВЕРНEМ БОЛГАРИЮ ТУРЦИИ!
02-03-2003 ,
публикувана в руския сайт
www.zavtra.ru/cgi/veil/data/zavtra/03/485/15.html