Послучай 60-годишнината от 9-то септемврийската революция

И любов, и почит, и дълг...

Живодар Душков - председател
на Международна фондация “Георги Димитров”-Русе

При работа с архивни материали, съхранявани в Централния държавен архив, попаднах на сбирка с телеграми до Георги Димитров. Податели на десетина от тях са наши земляци, които са преминали през горнилото на борбите. Те се обръщат към Георги Димитров по повод на разгърналата се в началото на 1949 година отчетно-изборна кампания на Съюза на борците против фашизма.

Седмици преди това е закрит историческият Пети партиен конгрес. На него се взема решение авангардът на българската работническа класа да носи занапред името Българска комунистическа партия. Конгресът утвърждава и Първият петгодишен народостопански план.

“Обещаваме пред вас и пред целия български народ, че ще участваме активно в 5-годишния стопански план, като не пожалим време, труд и сили за преизпълнението му” - пишат на 30 януари 1949 г. борците от Втора квартална група “Вела Пискова”-Русе. “Ще положим всички сили за предсрочно изпълнение на петгодишния народостопански план под ръководството на славната Българска комунистическа партия” - обобощават желанието на всички борци делегатиете на отчетната конференция на антифашистите от Русе и околията.

Своето място за “по-скорошното изграждане на социализма в нашата страна” съзнават борците от Тръстеник. И, както уверяват те в телеграмата до Георги Димитров, отчетното им събрание е отчело “грешките и постиженията” на тяхното дружество. И околийско-градската отчетна конференция на СБПФ-Русе посочва “своите постижения и слабости”. А за борците от група “Вела Пискова”-Русе гаранция за по-скорошното изграждане на социалистическа България е засилването на “дисциплината, бдителността и боевата готовност”. Точно този дух - на критичност и самокритичност, на недоволство от постигатото - всъщност води напред!

Среща с майките и близките на убити партизани. 6 май 1947 г.

В периода на съпротивата антифашистите и от Русенския край се раздават изцяло. В затвори и концлагери минават годините на младостта им. В преизподнята на полицейските участъци е похитено здравето им. Човешките радости за дълго време не ги посещават, защото неспокойствието за съдбата на нелегалните стои неизменно на праговете на техните яташки домове... И въпреки това, и точно заради това ветераните обещават: “Няма да пожалим сили в борбата против фашизма до неговото окончателно унищожаване” (дружество на СБПФ при преносимата милиционерска рота-Русе), “Не ще пожалим сили за изпълнението на всички задачи”, “Ще бъдем в първите редове в града и селото при... изграждането на социализма в нашата прекрасна родина” (делегати на борците против фашизма от Русе и Русенска околия).

Прави впечатление неподправения тон на телеграмите. Той всъщност сочи другарските отношения между партийните членове и техните ръководители. Затова активистите от Ново село, Русенско изпращат на Георги Димитров своите “другарски привети”, а в телеграма, подписана от Момчо Крумов (Русе) се среща изразът “другарски бойни поздрави”...

Другарство, дълг, вярност към идеалите, подкрепа на партийната линия, дисциплина, любов и почит към Георги Димитров и пр., и пр. - това откриваме в десетината телеграми, които Димитров е получил от русенските антифашисти в началото на 1949 година.