ЯТАЦИ

Подбраха ги рано, остави тя всичко –
пране недопрано и гозба несготвена.
на топлата пазва - две детски петички
се люшкаха сънно по пътя голготен.

Невръстната рожба, заместила кръста
на майчино рамо, на мляко ухаеше.
Жената крепеше с изтръпнали пръсти
сина си и с него достигна до края.

И гръм се въззе, а небето бе ясно,
и огън опърли очите им чисти,
за миг тишината безкрайна израсна,
но ехо остана навек – Комунисти!