Пет века са ни газили
с прочутото “Присъствие”!
Добре, че сме запазили
все още в паметта си:

кланетата, палежите,
жестоките насилия,
безчинствата, грабежите,
сълзите в изобилие...

Пет века на мъчения
и на забрадки черни
на гаври, унижения,
че сме били неверни!

Как само по балканите
със кремаклии пушки
зарасли биха раните –
без скъпите братушки?
В Русия бе надеждата
за помощ и намеса.

История! Изглежда тя
сега не се харесва
на някои, забравили
най-страшните пет века.

Но той, народът, слави ви,
прекланя се во века
пред подвига, пред жертвите
за помощта ви братска,
пред живите и мъртвите...

И нека не ни стряска,
че някойси забравил бил
най-черните пет века,
че Ти си ни освободил,
спасител наш во века!