И ИЗПЛУВАТ ПРЕД МЕН

Проехтява градът от заглъхнали изстрели
и отеква в сърцето ми тази история
от звезди натежала – далечни и близки,
от звезди със угаснала в миг траектория.

Тези мигове струваха колкото вечност,
украсили челото ти, град край реката,
роден град,дето всичко тече към далечното
и дали там на жертвите помнят цената?

Тинка Джейн, Вела Пискова, Ана Вентура,
Караминчев, Попов, Найден Киров, Чампоев...
Колко още! Във тяхното време се гмурвам
и се свързвам с отделната участ по своему.

Натежала от мисли, в реката заслушана –
в тази вечно течаща съдба на града ни,
аз се сливам със нейния ход лъкатушен
и изплуват пред мен звезди и страдания.