ХУДОЖЕСТВЕНА ЛЕТОПИС НА
ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
«ИДЕТ ВОЙНА НАРОДНАЯ, СВЯЩЕННАЯ ВОЙНА»
Рано сутринта в неделя на 22 юни 1941 година фашистка Германия и нейните съюзници нападнали Съветския съюз с невиждано в историите на армиите нахлуване.
На 22 и 23 юни 1941 година известният съветски поет
В. И. Лебедев-Кумач съчинил стихотворението «Свещена война». След три дни Ансамбълът за песни и танци на Червената армия за първи път изпълнява тази песен пред войскови части, заминаващи на фронта. Така зазвучал гласът на съветското изкуство, зовящ към сплотеност, издържливост, героизъм. И художниците откликнали на този призив.
На 7 ноември на Червения площад се състоял традиционният парад на Червената армия. От парада военните части заминавали на Западния фронт.
К. Ф. Юон. Парад на Червения площад на 7 ноември 1941 г.
Москва.1942
Особено място в плановете на Хитлер се отделяло на завземането на Москва. Предполагало се, че при достигането на тази цел войната ще бъде спечелена.
Л. М. Карташов. Москва 1941 г. 1983.
И. Агапов.Москва 1941 г. Фрагмент. 1957
И. А. Соколов. На запад. “От серията Москва през 1942
година” 1943.
Стотици хиляди патриоти участвали в партизанската борба. Само в Подмосковието през 1941 година действали 41 партизански отряда и 377 диверсионни групи. През 1942 година на окупираните територии на СССР съществували 11 партизански зони.
В. Чеканюк. Партизани. 1975.
В. Н. Гаврилов. За родна земя. 1959.
Под девиза «Всичко за фронта! Всичко за победата!» в заводите и фабриките, в градовете и селата се разгърнало социалистическо съревнование, насочено към усилване на помощта за Червената Армия. От април на 1942 година до април 1944 година производителността на труда в промишлеността се увеличила с 40%.
А Козлов. Съревнование във военния завод.1942.
НА ПОЛЕСРАЖЕНИЯТА
Съветските живописци създали емоционални, многопланови батални платна. Те са направени на основата на дълбоко познаване на събитията, хората-участници, документални материали.
В. А. Кривоногов. Защитниците на Брестката крепост. 1951.
Почти месец продължила
героичната отбрана на Брестката крепост (от 22 юни до 20 юли 1941 г.). Защитниците
й задържали цяла дивизия, поддържана от танкове, артилерия и авиация. Болшинството
от тях загинали в боевете, част се добрали до партизаните, част безсилни и тежко
ранени попаднали в плен.
А. А. Дейнека. Отбраната на Севастопол.1942
Героичната отбрана на Севастопол продължила 250 дни – 0т ноември 1941 година до юли 1942 година. Защитниците на града нарушили плановете на германското командване на южното крило на съветско – германския фронт.
П. А. Кривоногов. На Курската дъга. Фрагмент.1949.
На 5 юли 1943 година започнала Курската битка, завършила на 23 август 1943 година. Разгромени били 30 дивизии на противника. Стратегическата инициатива окончателно преминала в Съветските Въоръжени сили. Фашистките войски преминали в отбрана по цялото протежение на съветско – германския фронт.
П. А. Кривоногов. След битката на Корсун-Шевченковското клане.1945. Фрагмент
Корсун-Шевченската операция се състояла през зимата на 1944 година. Съветските войски разгромили над 10 немски дивизии.
ТАМ, КЪДЕТО Е БИЛА ВОЙНАТА
Военното ежедневие, живата истина, отразени в платната на живописците, потрисат зрителите със своята изразителност. Най-добрите произведения на художниците, посветени на войната, в блокадната 1942 година се възпроизвеждали във увеличен вид и се поставяли на най-важните магистрали на Ленинград. Паното «Тук мина врагът!» било поставено на Казанския събор на Невския проспект.
В. А. Серов.Тук мина врагът! 1942.
Историята не познава по-чудовищни престъпления от тези, които извършиха хитлеристите. Фашистите превърнаха в руини десетки хиляди градове и села. На войниците и официрите на вермахта били връчвани паметки, в които се казвало «...убивай всеки руски, съветски, не се спирай, ако пред теб е старица или жена, момиче или момче, - убивай, с това ти спасяваш от гибел себе си, осигуряваш бъдещето на своето семейство и се прославяш навеки».
А. А. Пластов Немците идват. Юли 1941 г.
А. А. Пластов. Прелетял е фашист.1942.
С. В. Герасимов. Партизанска майка.1943.
М. Самсонов. Сестрица. 1953.
Т. Г. Гапоненко. След изтегляне на фашистките окупатори.1943-1946.
А. П. Краснов. За родната земя. 1958.
Я. С. Николаев. Ленинград. Зимата
на 1941-1942. Опашка за хляб. 1942.
Блокадата на Ленинград продължила 900 дни – от зимата на 1941 година до пролетта на 1944. За времето на блокадата са умрели от глад над 640 хиляди човека, десетки хиляди изтощени ленинградчани са умрели при евакуацията им.
Кукриникси. Бягство на фашистите
от Новгород.Скица. 1944.
През януари 1994 г. Съветската войска освобождава Новгород. По време на окупацията на града и в боевете хитлеристите са унищожили 201 хиляди мирни жители и военнопленници, разрушили или повредили всички промишлени предприятия и културни учреждения, паметници на древната руска архитектура, почти всички жилищни сгради. Към момента на освобождаването му в Новгород са останали 30 жители.
ПОБЕДАТА
На 8 май в Карлхорст, предградие на Берлин се състояло подписването на Акта за безусловна капитулация на германските въоръжени сили.
Дългоочакваната победа поднесла в живописта нови теми, образи и характери, изменило се емоционалното настроение на произведенията: появили се жизнерадост и надежда за щастливо бъдеще.
Б. В. Йохансон. Салюти за победата.Фрагмент. 1945.
П. А. Кривонгов.Победа.Фрагмент. 1948.
А. Г. Ерьомин. 9 май. 1980.
В. М. Сидоров. Ден на победата. 1945.
В. В. Кисельов. Завърнал се. 1947.
В ПАМЕТ НА ПАДНАЛИТЕ
Войната взе повече от двадесет и пет милиона живота. Тя остави десетки милиони вдовици и сираци, и инвалиди. Всеки втори от заминалите на фронта не се завърнал
Ф. С. Богородски. Слава на падналите герои.
1947.
П. С. Семьонов. Никанор
Федорович Сидоров – баща
на осем загинали синове. 1975.
А. А. Яковлев.
В памет на падналите художници.
Ще мине време, но в паметта на бъдещите поколения ще се запази безсмъртният подвиг на съветския народ.