ЛОЗНИЦАТА
/на Васил Левски/

Избави ни от робство - простенва лозницата
прикована от тази вековна молитва
и разперила свойта столетна десница
хваща буйния вятър и все го разпитва:
“Да си срещал по друмите дякона Левски,
че отколе не е наминавал тъдява?
Залюлява кандилото древните фрески
и иконите в храма за миг оживяват.
Вън проскърцва в напразно очакване прустът,
сякаш чува отдавна заглъхнали стъпки,
но едничка в метоха, в градината пуста,
тя – лозницата чува – разпукват се пъпки,
пролетта се развихря, тръби съдбоносна
под априлския вятър в среднощната доба,
и Апостолът иде от смърт недокоснат
по безсмъртния друм към сърцето на роба.