Марксизъм
по никое време
 Проф.Велко
Вълканов
Тези дни
отново се зарових в съчиненията на Маркс и Енгелс. И попаднах отново на
онова твърде любопитно писмо на Енгелс до Маркс, в които
той споделя някои от своите сполетели го напоследък опасения. Писмото
звучи твърде актуално, поради което го представям на вашето внимание.
“Книгата
“Педераст”, която ми изпрати, е връх на куриоза. Това са
във висша степен противоестествени разкрития. Педерастите започват да
броят редовете си и смятат, че са сила в държавата. Липсвала им само
организацията, но ако се съди по тези данни, тя,изглежда, вече тайно
съществува. И тъй като във всички стари и дори нови партии - от Рьозинг
до Швайцер – те си имат такива видни хора, победата им е
неизбежна. “Guerre aux cons, paix aux trous-de-cul”* – такава ще бъде сега паролата. Щастие
е наистина, че ние лично сме твърде стари, за да се страхуваме, че при
победа на тази партия ще ни заставят да плащаме с тялото си данък на
победителите. Но младото поколение! Впрочем това е възможно също само в
Германия - да се яви такъв обесник, да превърне свинщината в теория и
да приканва: влизайте и т. н. За съжаление, той няма още куража открито
да се обяви за “това” и е принуден все още coram publico** да оперира “отпред”, макар и да
не “влиза отпред”, както той по погрешка веднъж се изрази.
Но почакай, докато новият северогермански наказателен закон признае
правата на задника - тогава работата ще тръгне съвсем другояче. На нас,
бедните хора, свикнали да действаме отпред, с нашата детинска склонност
към жените, ще ни е много зле тогава.”
(К.Маркс, Фр. Енгелс. Съч., т.32, с.264
Писмото е писано на 22 юни 1869
г. и се отнася за явление, наблюдавано в Германия, Но то звучи така,
сякаш е писано днес и сякаш се отнася за
явление, наблюдавано в България.
Лоша работа. Към всичките ни
страхове, сега и този! Но какво да се прави?! И този страх спада към
демокрацията.
* “Война на предните, мир на задните отвори на
тялото”
** пред публиката
А сега назад към Хегел
От Маркс се върнах към Хегел. И ето какво може да се прочете в един от
томовете на неговата история на философията:
“Каква ти държава!
Това е най-сляпо господство на министрите и на техните метреси, жени,
камериерки...
Безсрамието,
беззаконието достигнали невероятни размери; нравите също съответствали
на порочността на институциите. Виждаме
безправие на индивидите в правно и политическо отношение, а също така
безправие по отношение на съвестта, на мисълта.”
(Хегел, История на философията, С., 1982, т. ІІІ, с.460)
Изпадам в вцепеняващо ме
удивление. Дявол да го вземе, но този Хегел е наистина гениален! Как е
успял този човек, живял преди двеста години, да види какво представлява
нашата социална действителност.
Сепвам се и идвам на себе си. Не,
не го е казал за България. Казал го е за Франция.
8 януари 2005, Публикувано във в-к
"Труд"
|
