НА ПОЛИТЗАТВОРНИЦИТЕ

Отново мисля за ония,
които със години още
се връщат все в една килия,
обгаряни от спомен нощем,
за тракането на налъми,
за звука остър на верига,
изпусната по калдъръма,
за тайно внесената книга,
За надписите по стените
с кръвта на смъртните написани,
за страшния вървеж на дните
със канчето и хляба клисав,
за приглушените стенания,
за оня вик в зори “Другари-и”
за септемврийското въстание,
строшило всички катинари,
за въздуха на едри глътки
извън стените на затвора,
за ненаситните прегръдки
през сълзи замъглили взора...
Във къщи най-подир при свои!
Макар и с незарасли рани,
които в нощи неспокойни
като кошмари ще останат.