160 години от рождението на Христо Ботев
На 6 януари 2008 година се навършват 160 години от рождението на ненадминатия
поет, пламенен публицист и всеотдаен борец за национална свобода Христо Ботев
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателство за национален дух и непреклонност в доказателства за идентичност и държавност.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Чрез гениалното си творчество
Христо Ботев открива за България Европа и европейските ценности още преди век и половина. Той е
не само велик българин. Той е един от великите европейци в новата история. Ботев ни е необходим
с гениалната си прозорливост и винаги съвременното звучене на идеите му. Поетът е фигура от европейски
мащаб, оставил следа в политическата история на Европа през 19 век.
Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната
епопея и Възраждането. Това е исторически феномен, който ни помага в съхраняването на националното
самочувствие и достойнство, помага ни в днешния труден път, приобщава ни към ценностите на Европа.
Същата тази Европа, която още в далечното минало призна самопожертвувателните ни борци за свобода
и човешки правдини, като общочовешки значими колоси на българския национален дух.
В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и гняв ежедневие,
неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната,
модерна и успяваща България не е утопия.
Ботев е най-високият духовен
връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално
самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление. Олицетворение на човек, който умира
за свободата не само на своето отечество, но и за целий свят. Ботев е връзката между епохите и поколенията,
връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности.
Христо Ботев – неговата личност, преклонението пред неговия гений
ни обединява, заличава различия в идеологии и граждански позиции. Той е нашият преход, нашият възход,
нашето обединение - обединението, което се нарича патриотизъм, хуманизъм и съвест. Той е нашето
съгласие за признателност и родолюбие.
Поезия
На прощаване. В 1868 г.
Обесването на Васил Левски
Хаджи Димитър
Майци си
Пристанала
Патриот
В механата
Към брата си
Елегия
Дялба
До моето първо либе
Хайдути
Пристанала
Ней
Борба
Странник
Гергьовден
Послание
Защо не съм?...
Моята молитва
Зададе се облак темен
Дякон Васил Левски
Виж още:
Втори юни. Ден на Ботев и падналите за национално и
социално освобождение на българския народ
2 юни Ден на Ботев и на загиналите
за свободата на България