161 години „Манифест на Комунистическата партия”

                                                         Проф. Велко Вълканов

            През февруари 1848 г. в Лондон излиза от печат едно изключително произведение на човешкия дух – «Манифестът на Комунистическата партия». Негови автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс – тогава все още неизвестни млади учени (Маркс е едва на 30 години, Енгелс едва на 28),  днес всепризнати върхове на човешката мисъл.

            Комунистическият манифест произвежда изключителен ефект върху  съзнанието на съвременниците си. Той е мощен взрив на човешката познавателна способност, осветил съдбоносните проблеми на човешкия род и набелязал пътищата за тяхното решаване.

            Манифестът се превръща в библия на съвременния свят. За всеки, който  искрено се вълнува  от съдбата на човечеството, той е отправна точка на неговите усилия. Едва ли има в света почтен и просветен човек, който да не е поискал  да прочете вълшебните  страници на тази малка, но велика книга.

            Манифестът  дава азбуката, по която човешкият род започва да чете и пише своята история. Именно с него човечеството започва своето  самопознание.  Осъзнало най-после себе си, то се изпълва с волята да живее по свойствените на  човешката си природа закони – по законите на красотата.

            Комунистическият манифест започва с думи, които и днес вълнуват сърцата: «Един призрак броди из Европа  - призракът на комунизма» Днес тези думи могат да бъдат коригирани само по един начин: «Един призрак броди из света – призракът на комунизма.» Както преди 161 години, така  и днес комунизмът е дълбокото политиконравствено изживяване на милиони хора.  

            Светът продължава да живее  под знака на комунизма, т.е.  под знака на  социализма, доколкото комунистическият манифест е всъщност социалистически манифест. Той  изразява позициите на малобройния тогава отряд на научния социализъм.  Но, както обяснява Енгелс в предговора към немското издание на Манифеста, той е наречен не социалистически, а комунистически единствено защото по онова време думата социализъм е била компрометирана от салонните борци против капитализма, които «с всевъзможни кърпежи искаха да  премахнат  обществените недъзи, без да причинят ни най-малка вреда  на капитала и печалбата.» «В 1847 г. социализмът – продължава Енгелс – означаваше буржоазно движение, а комунизмът – работническо движение.» Днес думата социализъм е освободена от наслоенията, които са й придавали  несъответен смисъл. Тя означава  обществен начин на живот, в който най-същественото са не парите, не капиталът, не печалбата, а човекът.

            Комунистическият манифест е непресъхващ източник на човечност. Той е програма на работническата класа за нейното освобождение от игото на  експлоататорите. Но в дълбоката си същност той е програма на човечеството за собственото му освобождаване.  Маркс и Енгелс дават на пролетариата  най-важното познание: невъзможно е той да освободи самия себе си, ако не освободи  цялото общество. По този начин борбата за  освобождаването на  най-потиснатите се превръща в борба за освобождаването на всички потиснати.

             Превърнал се в манифест за човечност, Комунистическият манифест показва една непрекъснато нарастваща актуалност. Той ни предлага неувяхващи истини  за съвременното общество. 

            «Съвременната държавна власт е само комитет, който управлява общите работи на цялата буржоазна класа.»

            «Вашето право е само въздигнатата в закон воля на вашата класа – воля, чието съдържание се определя от материалните условия на живот  на вашата класа».

            «Заедно с противоположността на класите в нацията ще отпаднат  и враждебните отношения между нациите.»

            «Духовното производство  се преобразува  заедно с материалното. Господстващите идеи  на дадено време са били само идеите на господстващата класа.»

            «Когато  в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде  концентрирано в ръцете на асоциираните  индивиди, тогава  публичната власт губи своя политически характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата е организираното насилие  на една класа за потискане на друга.»

            «На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва една асоциация, в която свободното развитие на всеки е условия за свободното развитие на всички».

             Величието на Комунистическия манифест е обаче не толкова в отделните истини, колкото в мощния порив към истината за свободата. Истините могат в една или друга степен да остаряват, поривът  на Манифеста обаче остава неизменен.  Неизменна остава основната идея, която  го подхранва и движи: Само онзи ще има истински, който ще иска  не само за себе си, а за всички.  Собствената свобода е невъзможна без свободата на останалите.

            Но освен порива Комунистическият манифест  даде на всекиго и огромната вяра във възможността да бъде оръдие на собствената си свобода. Той излъчва небивала социална нравственост, която не престава да ни вдъхновява  в благородната борба за човечност. Най-после  Манифестът ни даде и методологията, която ще ни позволи не само да   познаем, но и да променим света.

            Днес повече от всякога се нуждаем от  чудотворното  съдействие на Комунистическия манифест. Претърпяхме тежък удар. Социализмът в бившия Съветския съюз и в страните от Източна Европа бе разгромен. Световноисторическата битка  между капитала и доброто завърши - на този етап и в тази част  на планетата – с победа на капитала.

            Но битката не е приключила и не може да приключи. Човечеството не може да бъде  спряно в своя програмиран  стремеж  към човечност. За него става все по-трудно  и все по-опасно  да живее при условията на капиталистическото общество. Лъжа е, че капитализмът е естественото състояние на човека. Капитализмът щеше да е естествено състояние на човека само ако той, човекът, не бе излязъл  от своето вълче битие. Човекът се умори да бъде вълк. Естественото състояние на човека е социализмът, доколкото именно той му предлага възможността да бъде не вълк между вълците, а човек между човеците.

            Комунистическият манифест завършва с думите: «Пролетарии от всички страни, обединявайте се!»

            Днес този призив, без да променя смисъла си,  трябва да звучи така: «Човеци от цял свят, обединявайте се!»  Обединявайте се, за да можете да се противопоставите на ония, чийто единствен бог са парите и които чрез парите искат  да ви поставят под ново, още по страшно иго, иго, в което ролята на жандарм ще изпълнява изцяло подвластната  им наука.

Те не бива да успеят!

Статията е публикувана във в-к „Дума на 26 февруари 2009 г.