18.І.1989 г.

Преди няколко дни получих – чрез Комитета по правата на човека – покана за “коктейл” и прожекция на филма на ББС “Светът през ‘88”. Поканата идваше от “г-жа и г-н Д. Б. Макферсън”, който, както после разбрах, е първи секретар (по политическите и икономическите въпроси и въпросите на печата) при посолството на Великобритания.

Снощи бях на коктейла - от 18 до 20 ч. Оказа се, че съм поканен в частния дом на г-н Макферсън. На врата ме посрещнаха самият Макферсън и съпругата му – с малко дете в ръцете. На вратата се показа и г-жа Марта Топалова от секцията “Печат и информация” при Британското посолство. В неголемия салон заварих вече няколко души – бяха, мисля, от Чехословашкото и Румънското посолство. Поздравих ги, стараех се да бъда сърдечен, но все пак сдържан. Постепенно апартаментът се изпълни с хора. Дойдоха няколко души от отдел “Печат” при Министерството на външните работи, голяма група журналисти от телевизията (Явор Цаков, Марков, Борислав Дионисиев, Асен Агов) и още много други.

Поднесоха ни различни питиета. Взех чаша швепс и се оттеглих настрани. Не след много при мен дойде Макферсън, с когото поведохме обикновен разговор. Оказа се, че знае не съвсем зле български. В България е вече две години, бил е преди това в СССР, научил и малко руски, но сега българският език напълно изместил руския. Минута-две по-късно към нас се присъедини и Питър Лайнер, придружен от Марта Топалова, която ни бе и преводачка. Лайнер прояви интерес към темата за правата на човека у нас. Не мислех да бягам от разговора на тази тема, дори в някаква степен го и предизвиках. Казах, когато стана дума за това, кой какъв език знае, че зная немски, който съм изучавал в ГДР, където пък съм защитил дисертация на тема “Бюрократизмът”. Лайнер изрече едно “аха”, като веднага свърза темата за бюрократизма с темата за правата на човека. След това той поиска да представя нашия Комитет – какви хора са в него, какви са неговите цели и пр.

Най-напред му представих ръководството на Комитета – председателя, зам.-председателите, отговорния секретар. После си позволих да отбележа, ме по мое мнение Комитетът не съвсем обективно е коментиран от британските средства за масово осведомяване. Искат да ни представят като казионна организация. Не сме казионна организация, казах. Познавам добре хората от Комитета и мога да Ви уверя, че всички работят искрено за целите на Комитета, при това без всякаква изгода за себе си. Във всеки случай АЗ – позволих си да подчертая това, не съм казионен.

Лайнер се усмихна и каза, че невярната им представа за Комитета се дължи вероятно на липсата на достатъчно информация.

По-нататък Лайнер поиска да знае какво е нашето отношение към Виенската среща. Отговорих, че Виенската среща се провежда по държавна линия, поради което ние, от Комитета, особен интерес към нея не сме проявили. Това бе сякаш неочаквано за него. Как така?! Поясних, че с Виенската среща ние, нашата страна, нямаме никакви проблеми. Ние изцяло приемаме предлаганите там решения. Проблеми възникнаха единствено във връзка с отношенията между Гърция и Турция и отчасти с Румъния. Отговорът ми напълно го удовлетвори. Той дори се почувства сякаш в не съвсем удобното положение на човек, поставил недобре промислен въпрос.

После заговорихме за дейността на Комитета. Попита дали идват хора просто за да получат информация по правни въпроси. Отговорих утвърдително. В Англия, каза той, имало такава организация, която давала правни съвети на гражданите. Последва и въпросът дали не бих искал да замина за Англия, за да се запозная с техния опит. Отговорих някак неопределено. Казах, че най-важното за успех в нашата работа е желанието да бъдем полезни на хората, а опит може да се ползва от много страни, например и от Полша, където функционира институт подобен на омбудсмана. Той кимна с глава, повтаряйки думата омбудсман сякаш за да покаже, че знае какво означава тя. Не зная дали постъпих правилно (с моя като че ли не особено любезен отговор на въпроса му дали не бих желал да замина за Англия), но не исках той да мисли, че тръпнем от желанието да получим покана да посетим страната му.

Във връзка с характеристиката на нашия Комитет по правата на човека казах, че ние сме нещо като адвокатски колектив на цялата нация. Това определение изглежда му хареса и той оживено добави, че точно такъв вид организация е и техният съвет (не съм сигурен, че именно думата съвет бе употребена), за който по-горе бил споменал. Попитах го за професията му, не е ли юрист. Не, не е юрист, бил библиотекар (библиограф?), но отдавна не се занимавал с библиотечно дело.

В разговора ни се включи отново Макферсън. Преминахме към общи въпроси, а не много след това последва поканата да видим филма на ББС. Но тъкмо се отправяхме към една от стаите, за да видим филма, когато Макферсън, малко смутен, ме попита дали държа да видя филма, дали, по-нататък, не бих се съгласил да отговоря на въпросите на журналист от “Ройтерс”, пристигнал у нас във връзка с предстоящото посещение на Митеран. Отказах се от филма в полза на разговора ми с г-н Дъглас Хамилтън, преводач на когото бе Николай Антонов – журналист от в. “Народен спорт”. Седнахме в един ъгъл и проведохме един продължителен и необичаен разговор, за който подробно разказвам в материала “Как взех интервю от г-н Хамилтън.”

По-късно отново разговарях с г-н Макферсън. Каза ми, че бил четял всички мои публикации в печата. Поиска да знае защо напоследък не съм публикувал в “Народна култура”. Посочих, че през последните месеци имам публикации предимно в “Антени”, а после поясних, че през идните месеци няма да мога да пиша за вестници и списания, защото ще бъда зает с издаването на две мои монографии – “Съд и правосъдие в НР България (конституционни основи)” и “Основните права на гражданите в НР България и тяхната правна защита”.

Макферсън заговори за предстоящите промени в Конституцията и в законодателството. Знаеше, че през октомври предстои да се приеме Законът за задграничните паспорти. От своя страна добавих, че вероятно ще се внесат промени и в Закона за българското гражданство. Промените в Конституцията ще засегнат политическата система, възможно е да се премахне Държавният съвет, ще има, предполагам, промени и в системата на правата на гражданите (в Конституцията ще намерят място и права, които досега са били извън нея, възможни са и промени в съдебната система.

Както Макферсън, така и Лайнер бяха коректни, сдържани и просто възпитани. Спазваха нормите на приличието или може би просто се пазеха от възможен ответен удар.

Разговарях и с Марта Топалова. Тя потвърди, че и тя, и Макферсън наистина четат всичко писано от мен. Изказа се най-възторжено за моите статии. От своя син (син ли беше или племенник?) била разбрала колко много студенти юристи (студенти юристи ли каза, или просто студенти?) се били интересували от това, което съм казвал и писал. Каза ми освен това, че била дала телефона ми на някаква журналистка от ББС, която щяла да ме потърси за интервю.

Към осем часа се разделих с домакините - г-жа и г-н Макферсън, взех едно такси и се прибрах вкъщи.Сутринта станах и написах тези страници.