Поради отговорността си на интелектуалец, провеждам смъртна гладна стачка с искане за премахване на изолацията.
„Аз съм Бехич Ашчъ, адвокат.На 5 април, в международния ден на адвокатите, по собствено желание и воля започнах съпротива със смъртна гладна стачка“
Може би ще запитате: защо един адвокат провежда смъртна гладна стачка? Ще ви отговоря: защо не?... До днес вземах участие в борбата за права и свободи. Според мен защита на правата и свободата не бива да се ограничава само с участие в съдебните заседания. Опитах се да използвам знанията и опита си като адвокат в борбата за независимост и демокрация. А сега съм в смъртна гладна стачка... единственото ми искане е да се прекрати изолацията.
„Политиката на изолация, която се прилага в затворите Ф-тип, води до психични и физиологични проблеми. В следствие на депресия стотици хора в затворите Ф-тип извършиха опити за самоубийство, трима от тях починаха. Хората се порязват, нападат останалите около тях. Известно е че, изолацията разстройва психически човека, прави го агресивен, затворен в себе си. Има стотици изследвания по света посветени на тази тема. И въпреки това властта построи затворите от Ф-тип. И то в момент, когато страната ни се намира в икономическа криза, за всеки затвор от Ф-тип бяха изхарчени 8 милиона долара. А с тези пари можеха да се построят поне 4 завода и така да се реши проблемът с безработицата на хиляди хора.“...
„От шест години насам се води съпротива срещу изолацията. Аз също по различни начини вземах участие в тази съпротива като адвокат... това понякога се изразяваше в подаване на жалби, водене на дела, организиране на митинги, шествия, пресконференции... Всичко направих, но все още изолацията продължава, и дори се усилва... Погледнато от тази страна на нещата, решението за смъртна гладна стачка впрочем не е мое. Министерството на правосъдието, политическата власт ме подтикнаха към това решение...“
„Разбира се, че не съм взел решението си за един миг, мислил съм надълго и нашироко. Много неща повлияха на решението ми. От една страна управляващата власт в страната ни с нейната политика, тирания, насилие. От друга страна изолацията и съпротивата срещу нея. В продължение на тези шест години толкова много неща изживяхме... “
„Като адвокат участвах в много мероприятия, много погребения. Толкова много погребения... Не можех да бъда егоист: който казва нека другите умират.“
„Единственото решение, което успях да открия е това. Ако някой има друго предложение, нека го каже, да го направим. Защото аз до днес направих всичко, за което се сетих, но проблемът не намери решение...“
„В смъртната гладна стачка няма нещо, което да искам за себе си. Единственото ми искане е изолацията в затворите от Ф-тип да бъде премахната...“
„Обръщам се към колегите си адвокати ...в тази страна борбата за независимост и свобода продължава с жертви... ще оставя достойно наследство за вас. На приятел и на враг, на всеки ще покажа как изпълняват задълженията си адвокатите-демократи-революционери... Мисля, че и сега съм адвокат на своите подзащитни. Аз пак защитавам правата на подсъдимите. Както досега, в качеството си на адвокат, съм участвал за тях в съдебни дела, подавал съм жалби и искове, така сега за тях съм в смъртна гладна стачка. Жертвам се заедно с тях, защото аз освен адвокат, преди всичко съм революционер. Адвокат-революционер... И за това не трябва да ви учудва, че започнах гладна стачка...“
„Искам да се обърна и към студентите-прависти. Когато завършите следването си, направете своя избор, станете защитници на народа си, застанете на страната на народа си...
Към прогресивните хора на изкуството... По затворите в нашата страна се прилага политика на изолация и всички ние носим отговорност за решаването на този въпрос. Може ли един интелектуалец да остане безучастен зрител пред престъпленията на тиранията? Без съмнение, не може! Честният интелектуалец, който вижда и чува, не може да не заеме позиция срещу тиранията. Всеки, който е човек, трябва да застане срещу изолацията... Аз не се самоубивам. Не обичам смъртта и не я искам. Напротив, искам да живея, като всеки революционер. Но ако цената, която трябва да платя за живота си ще е мълчанието и слепотата, то дали това наистина ще бъде живот?...“
„Прогресивният човек на изкуството е отговорен пред епохата си, пред народа си... Погледнете френската младеж. Трябва да повярваме в собствените си сили, за да преодолеем стените на цензурат...“
„Тук с мен е и Фатма Койупнар... Всеки миг може да умре. Нека не позволим да умре, нека не позволим други хора да умират. Именно затова съм в смъртна гладна стачка...“
„Накрая трябва да се каже, че изолацията е реалността на нашата страна. Всички ние знаем това, но се притесняваме да го изричаме на глас. Това, че сме привикнали с нея, не премахва изолацията, не предотвратява и унищожителните последствия. Изолацията продължава да убива хората, изолацията се усилва... Безсъвестност е да се стои безучастно. Нека не убиваме съвестта си. Вярвам в следното, звучи класически, но е вярно: всеки може да направи нещо.“
„...Има една традиция в съдебните заседания: първо говори подсъдимият, после – адвокатът му. Моите подзащитни вече говориха, сега е мой ред да говоря.“
Да, ще умра, както 121 човека преди мен, така и аз ще умра. Отговорност за моята смърт ще носи министърът на правосъдието!
В един от редовните седмични митинги с надслов „Искам да ти разкажа за изолацията“, проведен на 22 април 2006 г. в Анкара, адвокат Озгюр Йълмаз от съюза на адвокатите-Анакра, чете подбор от писмата на Бехич Ашчъ. За целия подбор: http://halkinsesi-tv.com/arsiv/2006/23Nisan2006.html