Историята на едно продължаващо предателство
(Кратък курс)
Проф. Велко Вълканов
Неотдавна министърът по европейските въпроси и главен преговарящ с Европейския съюз г-жа Меглена Кунева направи необичайно изявление, което, странно защо, не предизвика особени вълнения в нашата общественост. На пресконференция и в интервю по радио “Дарик” г-жа Кунева заяви че при отстояването на нашата кауза, свързана с АЕЦ “Козлодуй”, “ние не успяхме да направим достатъчно силен казус от компенсацията, затова защото има просто политическо колебание какво искаме”.
Преодолявайки изумлението си, не можем да не поставим произтичащите от това изявление въпроси.
Възможно ли е, най-напред, да се говори изобщо за “колебание”, когато става дума за върховни национални интереси на страната ни. Това, което г-жа Кунена нарича “колебание”, е чиста проба национално предателство. Неотменим дълг на всеки държавен служител е да отстоява с възможна най-голяма решителност интересите на страната. Всяко “колебание” е вече отстъпление пред чужди интереси, т.е. пряко увреждане на българските национални интереси.
Нека, по-нататък, попитаме какво трябва да се разбира под това “ние”. Това “ние” не сме, разбира се, ние, българските граждани. Ние, българските граждани, в огромното си мнозинство бяхме и сме против затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” – обстоятелство, което бе документирано със събраните (но неизвестно как и къде изчезнали) 600 хил. подписа.
Това “ние” несъмнено се отнася до българските политици, които бяха непосредствено ангажирани в “казуса” Козлодуй.
На първо място в позорния списък на това “ние” стои правителството на Иван Костов, чийто министър на външните работи Надежда Михайлова подписа на 29 ноември 1999 г. Меморандума между Европейската комисия и правителството на България. С меморандума правителството на Иван Костов, без да прояви никакво колебание, се “ангажира окончателно да затвори блокове 1-4 на АЕЦ в най-ранните възможни срокове”. Представителят на ЕК г-н Гюнтер Ферхойген заяви от своя страна, че окончателното затваряне на двата блока (3-ти и 4-ни) трябва да стане най-късно през 2006 г. Като си дава сметка за крайно негативните последици, които ще има за страната ни преждевременното затваряне на двата реактора, г-н Ферхойген великодушно ни обеща компенсация в размер на някакви се жалки 200 млн. евро.
Меморандумът бе подписан, след като достатъчно авторитетни експертни комисии бяха вече установили, че по-нататъшната експлоатацията на двата блока е напълно безопасна. Така в приетото на 17-18 ноември 2003 г. Предварително заключение на експертите, взели участие в експертната мисия за проверка на безопасността на АЕЦ Козлодуй, изрично се заявява, че
“Всички препоръки към България на AQG/WPNS от 2001 и 2003 г. са адекватно адресирани и изпълнени. Не беше препоръчан по-нататъшен мониторинг за изпълнението на която и да е препоръка. По тази начин България е първата страна-кандидат за членство в ЕС, изпълнила всички препоръки на AQG/WPNS за постигане и поддържане на високо ниво на ядрена безопасност. В АЕЦ Козлодуй е извършена отлична инженерна работа по отношение на Системата за локализации на авариите в пълно съответствие със западните подходи и добри практики. Безопасността на реакторите на 3 и 4 блок е осигурена със значителен запас по безопасност до края на лицензите, издадена от АЯР”.
Правителството на Иван Костов, респ. външният министър Надежда Михайлова, проявявайки цялата възможна безогледност, пренебрегва това тъй категорично становище на експертната комисия за пълната безопасност на бл. 3-ти и 4-ти на АЕЦ Козлодуй. Костов и Михайлова очевидно са се ръководили не от интересите на България, а от чужди някакви интереси, които настоятелно са изисквали двата блока на ядрената ни централа тъй или иначе да бъдат затворени. За стореното от тях не може да има друга дума освен думата предателство.
Предателството обаче продължава. То бе санирано и финализирано от следващото правителство - правителството на г-н Симеон Сакскобургготски и неговите министри – министъра по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС г-жа Меглена Кунева и министърът на външните работи г-н Соломон Паси.
Невъзможно е г-н Сакскобургготски и неговите министри да не са разбирали, че подписаният от правителството на Иван Костов меморандум е съвършено несъвместим с националните ни интереси. Това е толкова по-малко възможно, защото междувременно постъпват нови, достатъчно сериозни и твърде интензивно поднасяни данни, че, първо, 3-ти и 4-ти блок са наистина съвършено безопасни, че, второ, тяхното затваряне ще донесе на страната ни загуби от милиарди левове, и трето, че затварянето им ще наруши енергийният баланс не само в България, но и на Балканите. (Последното става значително по-вероятно, като се има предвид и очертаващата се криза с доставката на природен газ от чужбина.). Така България, която в Европа е на 4-то място по износ на електроенергия, ще бъде принудена да внася електроенергия, при което цената й за нас, потребителите, ще нарасне поне два пъти.
В подкрепа на националната ни кауза се обявяват и изтъкнати представители на самия Европейски съюз. Така Джефри ван Орден, докладчик на ЕС за България, призова Европейската комисия да приеме по-гъвкав подход при разглеждане на сроковете за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Евродепутатът Ари Ватанан от своя страна подчертава, че решението за затварянето на бл. 3-ти и 4-ти на АЕЦ, което е изключително политическо, може да доведе до енергийна криза в целия регион - не само в България, но и на Балканския полуостров. Друг депутат от Европейския парламент, Джайлс Чичестър, поддържа същото становище. По негово мнение съществува възможност ЕС да промени заеманата сега позиция си относно затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, доколкото взетите мерки за подобряване на безопасността на АЕЦ изискват вече и нова позиция. Евродепутатът Теренс Уин смята, че затварянето на двата блока на АЕЦ “е неоснователно, недемократично и със сигурност ще създаде трудности в района на Балканите”. Общо към 103-ма евродепутати са заявили готовност да подкрепят предложението за един по-гъвкав подход към съдбата на въпросните два блока на АЕЦ.
Българското правителство, оглавявано от г-н Сакскобургготски, и неговите министри Кунева и Паси, не проявяват обаче необходимата воля и енергия, за да използват създадените в полза на България настроения в европейския парламент. Цели четири години те се държат като “виновни” за това, че България разполага с два чудесно работещи, напълно безопасни и носещи огромна печалба на страната ни реактора. Те не намират куража да се противопоставят на лобиращите за чужди интереси евродепутати. Те очевидно държат повече да се харесат на чужденците, отколкото на своя собствен народ. Славната г-жа Кунева очевидно съвсем не заради защитата на българските национални интереси получи ордени от Франция, Испания, Португалия и Италия. Какво Паси е получил за своята вярна служба (не казвам на кого), тепърва ще има да научаваме, включително и от прокуратурата.. За господин Кобурга пък изобщо да не говорим - милостта му стои извън всякакви класации.
Така или иначе това правителство окончателно се отказа от борбата за спасяване на двата ни реактора. През ноември 2002 г. то затвори окончателно преговорната глава “Енергетика”, като декларира, че ще остане вярно на поетото задължение да извади от експлоатация блокове 3-ти и 4-ти на АЕЦ Козлодуй още през 2006 г., т.е. още преди приемането ни в ЕС, нарушавайки по този начин и съответно решение на Народното събрание. При това по вина на правителство и в частност на Кунева и Паси страната ни няма да получи и обезщетението, съответстващо на причинените ни със затварянето на двата блока огромни вреди. В това отношение ние се оказахме далеч по-зле третирани отколкото Словакия и Литва.
Подкрепено от “колебанията” на българското правителство мнозинството в Европейския парламент – само с два гласа в повече – отхвърли предложението за усвояване на препоръчания от Джефри ван Орден “гъвкав подход” по отношение на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй
Както казва споменатият по-горе Теренс Уин, “много е трудно да се спаси човек, който е казал “аз съм виновен”.
Правителството на Сакскобургготски е без съмнение много виновно, изключително виновно. Неговата вина е, че се държа като наистина “виновно” пред онези чужди държави и корпорации, които, движени от своите собствени интереси, настояваха да се затворят на всяка цена нашите два реактора. То постави на дръвника главата на българската енергетика, повдигайки по този начин на нова степен и нашата бедност, и нашата зависимост от чужбина. Дори самият президент Първанов бе принуден да признае, че не сме защитили националните си интереси във връзка с АЕЦ Козлодуй. Провалът според него е станал възможен, “защото българските институции не проявиха единство, не отстояваха позицията си с необходимата твърдост, аргументирана с най.авторитетни те международни експертизи”.
Трябва обаче със огорчение да отбележим, че и правителството на т-н Сергей Станишев не се прояви по най-добрия начин в казуса “Козлодуй”. Преди изборите отговорни представители на БСП заявиха, че ако спечелят изборите, ще поставят въпроса за ново отваряне на глава “Енергетика”.Но това не стана. Очевидно е, че БСП, притисната от коварния си коалиционен партньор НДСВ, няма необходимата в случая свобода на волята. То се видя принудено да застане зад към внушената от чужди и вътрешни сили позиция, че евентуалното отваряне на глава “Енергетика” ще забави (отложи) приемането ни в ЕС. Една такава възможност едва ли е особено вероятна.. Европа има тъкмо толкова нужда от нас, колкото и ние от нея. Ако не приеме България, Европейският съюз ще се лиши от една много сериозна бариера (филтър) срещу идващи отвън всевъзможни социални инфекции. При това евентуалното забавяне на приемането ни в ЕС далеч няма да има онези тежки последици, които ще има затварянето на двата реактора на АЕЦ. Сергей Станишев допусна и една морално-психологическа грешка, като остави в правителството Меглена Кутава - дамата, доказала, че напълно й липсват съответните морално-политически качества.
Поставя се с цялата си сериозност въпросът за отговорността на виновните за изживяваната от страната ни драма..
Правителството на Иван Костов ще носи политическа отговорност пред избирателите и евентуално пред съдебната система, ако се окаже, че в поведението му се съдържат елементи на корупция.
Неизбежна е политическата отговорност и на правителството на Симеон Сакскобургготски, която също би могло да прерасне в съдебна. Във всички случаи г-жа Меглена Кунева трябва да бъде извадена от състава на оглавяваното от Сергей Станишев правителство. Тя, една от непосредствено отговорните за неуспеха ни в преговорите за АЕЦ,. се превърна заедно със Соломон Паси в болезнен символ на политическия слугинаж.
Политическото грехопадение е толкова голямо, че отговорността за него неминуемо ще се разпростре и върху други някои висши държавни служители..
януари 2005 г.