Обществото за приятелство с България
в Южна Осетия иска да възстанови
връзките между осетинци и българи
Преди дни с Агенция “Фокус” се свързаха членове на Обществото за приятелство с България в Южна Осетия с информацията, че се опитват да популяризират каузата на българските медицински сестри, несправедливо осъдени на смърт в Либия. За да научим нещо повече за тях, чрез електронната поща “разговаряхме” с председателя на Обществото за приятелство с България в Южна Осетия Мурат Санакоев, доктор на историческите науки, професор, доцент в държавния университет в Южна Осетия и Александра Тибилова, старши научен сътрудник на Южноосетинския научноизследователски институт по история и езикознание. В задочния “разговор” много ни помогна и Инал Плиев, също член на Обществото за приятелство с България.
Независимо от факта, че регионът, в българските представи се свързва почти само с грузинско-осетинския конфликт, ни беше изключително приятно да припомним за историческите връзки между двата народа, които датират още от Средновековието и преминават през Руско-Турската Освободителна война.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласява независимост, която, както и отделянето й от Грузия, и до днес не е призната от нито една държава. Публикуваме интервюто, преведено от руски език, без съкращения и редакторска намеса, и без исторически, географски, политически пристрастия.
Фокус: Г-н Санакоев, разкажете ни за Обществото за приятелство с България в Южна Осетия.
Мурат Санакоев: Преди всичко бихме искали да изразим сърдечна признателност за интереса, проявен към нашето Общество, към възраждането на онзи дух на искрено приятелство и братство, който съществувал във взаимоотношенията между осетинци и българи. Обществото за приятелство с България в Южна Осетия е може би най-младата обществена организация в Южна Осетия. От деня на неговото регистриране в Министерство на правосъдието не е изминала и една година.
Но трябва да отбележим, че дружбата, приятелството между осетинци (алани) и българи води началото си далеч в миналото, още от онова време, когато войските на аланите са служили в армията на българските царе през Средновековието. Тези връзки са били прекъснати след пораженията, които претърпяват аланите във войните с монголо-татарите. Оттогава са минали столетия, преди аланите-осетинци отново да се появят на историческата сцена. Но, независимо от всички трудности и лишения, нашият народ съхрани православната си вяра и в края на ХІХ век много осетинци в състава на Руската армия са взели активно участие във войната за освобождението на братския ни православен народ от турско иго. Особено внимание заслужава този факт, че те не са били наемници или задължени да служат в армията, а именно – доброволци! Между другото, осетинците – доброволци, пожелали да воюват за свободата на братския православен народ, са били толкова много, че от тях е била сформирана цяла Осетинска доброволческа дивизия. Няколко осетински отряда са се сражавали в състава на казашките батальони, а така също осетинци е имало и в състава на български доброволчески отряди, например – в четата на Петко Войвода, един героичен син на българския народ.
Техният доблестен подвиг е бил оценен по достойнство в България, където и до днес може да се видят паметници на нашите сънародници, отдали живота си за свободата на България. Те ще останат завинаги в паметта на българския и на осетинския народ, имената им се предават от човек на човек с много истории и легенди. В най-голяма степен саможертвата на осетинците проличава по време на боевете на връх Шипка и при обсадата на Плевен... Не случайно генерал Скобелев пише в Петербург на руския император:
«... Изпратете повече осетинци!...».
През социализма беше създадена добра система за разностранните връзки и ефективния културен обмен между Южна Осетия и България. Но след социално-политическите процеси в края на миналия век за съжаление тези връзки бяха прекратени. В Южна Осетия избухна война, след която твърде дълго ние излизахме от разрухата... Но днес ние се чувстваме достатъчно силни, за да продължим добрите традиции. Недопустимо е младото поколение да бъде лишено от познания за добрите взаимоотношения, които винаги са съществували между нашите народи.
Фокус: Кога е създадено Обществото?
Мурат Санакоев: Миналата година представители на научната и творческата интелигенция на Южна Осетия изказаха мнение за необходимостта от създаване на Общество за приятелство между България и Южна Осетия. За успеха на тази идея в значителна степен способства и фактът, че първият глас зад граница в защита на обикновения народ на Южна Осетия през 2005 година дойде именно от България. Декларацията на Българския антифашистки съюз имаше широк отзвук в Южна Осетия. Ред други представители на българската наука и българското общество, в частност – Българският национален съвет за мир (в лицето на доктора на науките професор Велко Вълканов), Българският антифашистки съюз (в лицето на неговия председател Михаил Кръстев), когото ние уважаваме заради това, че нееднократно се е изказвал в защита на малобройния народ и за делото на мира в Южна Осетия. Идеята ни бе подкрепена от видни представители на научната и творческата интелигенция (и не само), ние събрахме необходимите документи и Сдружението ни бе официално регистрирано в Министерството на правосъдието на Република
Южна Осетия през юни 2006 година.
Фокус: Разкажете ни нещо за себе си - защо сте председател на това общество?
Мурат Санакоев: На събрание на инициативната група аз бях единодушно избран за председател на Сдружението, тъй като съм посветил цялата си научна дейност на задълбоченото изучаване на историята на Освободителната война на българския народ за своя независимост в контекста на Руско-турската война, както и на участието на видни представители на осетинския народ в тези велики събития. По тези въпроси издадох редица книги, а също така имам и не малко ръкописи (за съжаление заради разпадането на Съветския съюз, войните, както и тежката икономическа ситуация в Южна Осетия в последните години не успях да ги издам). В тази връзка аз неведнъж съм взимал активно участие в конференции и семинари в Москва, Ленинград (днес Санкт Петербург), Владикавказ, Цхинвали, София, Варна и други градове на бившия Съветски съюз, България и Осетия.
Фокус: Разкажете ни за хората, които членуват в него?
Мурат Санакоев: Нашето Общество е неполитическо, нерелигиозно обединение на граждани. В него влизат повече от 20 души,преимуществено – представители на научната и творческата интелигенция в Южна Осетия, а така също и студенти. Сред членовете на сдружението има и много кандидати на науките, доктори на науките, професори.
Фокус: Какви инициативи има? Каква е дейността му?
Мурат Санакоев: Нашето Общество е младо и все още не можем да се похвалим с големи постижения. Но все пак не е малко, че в миналата година публикувахме ред исторически статии за осетинско-българското бойно братство в южноосетинските и българските средства за масова информация, в това число и електронните. Със свои сили издадохме и една брошура на руски и български език, част от тиража на която беше изпратен в България.
Сред нашите планове е и развитието на културното и научно сътрудничество с българските съмишленици, издаването на книги и брошури, които са свързани с общите страници в нашата история. Основният акцент, разбира се, ще бъде свързан с информирането, просвещаването на младежта за събитията от 1887 – 1888 година, както и славните страници на осетинско-българската дружба.
Фокус: Какво знаят за България в Южна Осетия? Откъде получавате информация за България?
Мурат Санакоев: Ние знаем България като страна на древна, самобитна култура, традиционно приятелска с Русия и Осетия, независимо от временните политически обстоятелства. Информация за България в Южна Осетия основно се получава от книги, които за съжаление са издадени още по времето на социализма. За съжаление, те са в значителна степен остарели. Сравнително малко пишат и говорят в последните години за България и руските средства за масова информация, които, за жителите на Южна Осетия, се явяват преимуществен източник на знание за обкръжаващия свят. Що се отнася конкретно до нас, членовете на Обществото, за събитията в България ние узнаваме най-вече благодарение на Интернет, където има много информация, както на руски, така и на български език.
На свой ред – в България Южна Осетия също се споменава крайно рядко и то – винаги в контекста на грузино-осетинския конфликт. Но Южна Осетия – това са не само конфликти, още повече, че действително зоната на конфликти заема малка част от нашата територия. Южна Осетия – това е преди всичко култура, изкуство, театър, живопис, а също така – традиции, обичаи, които, между другото, имат много общо с българските. За съжаление за всичко това практически нищо не се знае в България. На свой ред ще се стараем да развиваме връзки в тези направления.
Фокус: Къде изучавате български език?
Мурат Санакоев: Българският език е богат и красив. В предишните години сред съществуващото тогава Общество за приятелство между българи и осетинци имаше ред авторитетни лица, които добре владееха български език, идваха в Южна Осетия, както и наши представители гостуваха в България. Повечето от тях днес се намират предимно зад граница, в различни краища на света. Предстои ни голяма съвместна културна дейност, издаване на български приказки и произведения на български автори, както и паралелни издания на български и на осетински език, което не може да стане без доброто владеене на езика. Моят заместник, младият журналист Инал Плиев, е единственият в Южна Осетия, който изучава български език с помощта на помощна литература, звукови самоучители и други.
Фокус: Има ли студенти от Южна Осетия в България и икономически контакти между двете страни?
Мурат Санакоев: Както вече казах, в последните години няма никакви контакти между Южна Осетия и България. Тези въпроси, както често казвам, се намират в «дупка». За съжаление Южна Осетия няма студенти в България. Няма и икономически връзки. Надяваме се, че нашата активност ще събуди интерес и в други среди в двете страни и такива контакти ще станат възможни. Не разчитаме на бърз резултат. Да възродиш нещо хубаво, да направиш нещо добро, не става бързо. Но сме готови да се справим с трудностите, ако не наведнъж, то постепенно. Вярваме, че в това благородно дело ще ни помогне и Бог!
Денка КАЦАРСКА
Агенция “Фокус” припомня:
Аланите в Българската средновековна история
Аланите са иранска народност, подразделение на сарматите. През І век обитават териториите, североизточно от Черно море. Под натиска на хуните през V век част от тях навлизат в Западна Европа, заедно с вандалите, както и в Северна Африка. Смята се, че потомци на аланите, останали в Източна Европа, са днешните осетинци. Различните форми на алан (на гръцки ??????, ???????; на китайски О-лан-на), както и ирон, самоназванието на днешните осетинци, се свързват с ариан, „благороден“ на санскритски. В хода на историята аланите са известни и с друга група свързани имена. Първоначално са наричани на гръцки ?????, което от 9 век е съкратено да аси, ас или ос, на руски яси, на грузински оси. От това име произлиза и съвременното осетинци.
Връзките им със Средновековна България се отнасят към ХІV век. През 1301 г. цар Теодор Светослав разрешил на алани, които били в състава на Ногаевите войски, да преминат през България и да отидат във Византия. Остатъци от тези алански конници, след като били разбити от каталаните около Галиполи, а и в Тракия загинал вождът им Гиркон, поискали убежище от цар Теодор Светослав и са били заселени в района на Татар-Пазарджик (Пазарджик) през 1306-1307 г. През 1323 г. няколкостотин алански конници, водени от вождовете си Итил ("Волга") и Темир ("Желязо"), бранели Пловдив под командването на Иван Русина. Понеже тези алани от векове са били православни християни, те се интегрирали бързо в българската среда.
Според сръбски извори, други алани, от т. нар. "Господство Яшко" (вероятно в днешната румънска част на Молдова), са били съюзници на Михаил III Асен Шишман във войната му със сръбския крал Стефан Дечански през 1330 г. През 1365 г. във войската на видинския цар Иван Срацимир (1356-1397) е имало части от такива "яси измаелити", т.е. мюсюлмани.
Южна Осетия на световната карта...
Осетия е област в Централен Кавказ, разположена от двете страни на Кавказкия хребет. На север и на изток граничи с Русия, на запад - с Кабардинската автономна република. Преобладава коренното население осети - преки потомци на севернокавказките алани, които по език се отнасят към иранската група. През ХIХ в. областта е в пределите на Русия. През 1921 г. е създадена Горската автономна област. От 1924 г. е преобразувана на Северноосетинска автономна република в състава на РСФСР и Южноосетинска автономна област в състава на Грузия.
По време на съществуването на СССР Южна Осетия е автономна област в състава на Грузия. След разпадането на Съветския съюз в началото на `90-те години Южна Осетия обявява независимост от Грузия, която отказва да признае автономията на този район и да използва в официалните документи названието "Южна Осетия". Това води до въоръжен конфликт, решен с посредничеството на Москва. Общо за периода декември 1990 до юли 1992 г. в резултат на конфликта в Южна Осетия са убити от 2 до 4 хил. души. Грузия и Южна Осетия сключват мирен договор, а в проблемните райони патрулират руски, грузински и южно-осетински миротворци.
Грузинските власти наричат Южна Осетия «Цхинвалски регион» (по името на столицата Цхинвали). В административно отношение почти цяла Южна Осетия формално влиза в състава на грузинската област Шида Картли.
Южна Осетия, която е автономна област, заедно с двете автономни републики - Абхазия и Аджария, съществуват като самостоятелни държави, въпреки че не са признати като такива.
Република Южна Осетия е с територия от 3900 кв. км. и население около 70 000 души. През юни месец 2006 г. президентът на непризната република Южна Осетия - Едуард Кокойти обявява, че Южна Осетия възнамерява да се обедини със Северна Осетия и по този начин да стане част от състава на Руската Федерация.
Той подписва декрет, с който обявява, че на 12 ноември 2006 г. съгражданите му ще дадат гласа си за бъдещия статут на региона.
На гореспомената дата се провежда референдум за независимост от Грузия паралелно с избори за президент. За независимост гласуват 99% от 55 хилядите избиратели, а за президента Едуард Кокойти 95%. Референдумът става широко популярен в Южна Осетия, но международните наблюдатели са обезпокоени. На 13 ноември, Тери Дайвис, Генералният секретар на Съвета на Европа, определя референдума, като "излишен, безполезен и неправилен", защото "на етническите грузинци не е било дадено правото да гласуват".
По: http://www.focus-news.net/?id=f6302
Михаил Кръстев ви препоръчва по темата още:
http://bas-bg.org/new/u_o_b.html
http://bas-bg.org/new/du_kar.html
http://bas-bg.org/ost.html
http://bas-bg.org/new/dekl.html
http://bas-bg.org/new/otziv.html
http://bas-bg.org/new/osetia_2.html