Книга, публикувана в Израел, съдържа скандални твърдения за бащата на украинския президент

Петър ЛЕВИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

          Вероятно мнозина си задават въпроса, какви са причините за възприетия през последните години от президента на Украйна Виктор Юшченко курс към радикално преразглеждане на украинската история и реабилитация на сътрудничилите с нацистите крайни националисти от т.нар. Организация на украинските националисти и създадената от нея Украинска въстаническа армия (ОУН-УПА).

 

          Учудването е още по-голямо, имайки предвид, че в официалната биография на президента се твърди, че неговият баща — Андрей Юшченко (1919-1992), е участник във Великата отечествена война и затворник в нацистките концлагери.

 

В появилата се в края на 2007, в Израел, книга на Юри Вилнер (Yuri Vilner) «Андрей Юшченко — персонажът и легендата» (www.kpunews.com) обаче се твърди, че Юшченко старши, по-вероятно, е сътрудничел на нацистите — първоначално като полицай от охраната в концентрационните лагери, а след това — като агент на лагерните власти. Според автора, именно това е накарало Андрей Юшченко да прикрие, или да изопачи, редица неудобни факти от военната си биография.

 

Освен това, Вилнер поставя под съмнение, твърдението на президента, че в навечерието на войната баща му е бил репресиран от болшевишките власти по политически причини, доказвайки, че престоят му в затвора, в края на 30-те, е свързан с дребно криминално престъпление. Впрочем, това не му пречи, през 1939, да постъпи във военната школа за младши командири и, след завършването й (с чин старшина), да бъде изпратен на белоруско-полската граница.

 

Там, още в първите дни на войната, той е пленен от германците. Тук обаче се случва нещо доста странно. Макар че Юшченко (като граничар) е бил боец от войските на НКВД (т.е. на съветското вътрешно министерство), той бива освободен от германците и прекарва следващите шест месеца (ако може да се вярва на сина му, сегашният президент на Украйна) като партизанин в района на град Слоним. Само че, по онова време, в тази част на Украйна (Волинската гора) въобще няма съветско партизанско движение. За сметка на това обаче, в района са особено активни частите на УПА, действащи в тясно сътрудничество с нацистките окупатори.

 

Не по-малко въпроси поражда 3,5-годишният престой на Андрей Юшченко в различни немски военни лагери (Остров, 304 и 4-Б), работата му в една кариера в Майсен и селскостопански завод в Лайпциг, както и пребиваването в наказателните лагери в Столп и Волф и в концентрационните лагери на смъртта – Освиенцим, Бухенвалд и Флосенбург. Няма обяснение и снизходителното отношение на германците към няколкото му опита за бягство.

 

В книгата си, Вилнер посочва още редица странни факти, като например лагерния  номер на Юшченко (11367) от Освиенцим, какъвто би могъл да има само затворник попаднал в лагера още при създаването му, през 1940 (т.е. преди нападението срещу СССР). Юшченко е освободен от лагера във Флосенбург от американските части, през април 1945. Впрочем, пак тогава, в американски филтрационен лагер попада и надзирателят в същия лагер Иван Демянюк (преди това активист на УПА и надзирател в Треблинка), който там се представя за концлагерист и получава разрешение да емигрира в САЩ (където е разкрит, в началото на 80-те, и предаден на Израел).

 

И така, кой е бащата на днешния украински президент? Старшина от съветската армия и концлагерист в нацистките лагери, или боец на УПА и сътрудник на нацистите? Според Юри Вилнер, второто изглежда по-вероятно.