|
|
|
Петър ЛЕВИЕВ
Вероятно мнозина си задават въпроса, какви са причините за възприетия през последните години от президента на Украйна Виктор Юшченко курс към радикално преразглеждане на украинската история и реабилитация на сътрудничилите с нацистите крайни националисти от т.нар. Организация на украинските националисти и създадената от нея Украинска въстаническа армия (ОУН-УПА).
Учудването е още по-голямо, имайки предвид, че в официалната биография на президента се твърди, че неговият баща — Андрей Юшченко (1919-1992), е участник във Великата отечествена война и затворник в нацистките концлагери.
В появилата се в края на 2007, в Израел, книга на Юри Вилнер (Yuri Vilner) «Андрей Юшченко — персонажът и легендата» (www.kpunews.com) обаче се твърди, че Юшченко старши, по-вероятно, е сътрудничел на нацистите — първоначално като полицай от охраната в концентрационните лагери, а след това — като агент на лагерните власти. Според автора, именно това е накарало Андрей Юшченко да прикрие, или да изопачи, редица неудобни факти от военната си биография.
Освен това, Вилнер поставя под съмнение, твърдението на президента, че в навечерието на войната баща му е бил репресиран от болшевишките власти по политически причини, доказвайки, че престоят му в затвора, в края на 30-те, е свързан с дребно криминално престъпление. Впрочем, това не му пречи, през 1939, да постъпи във военната школа за младши командири и, след завършването й (с чин старшина), да бъде изпратен на белоруско-полската граница.
Там, още в първите дни на войната, той е пленен от германците. Тук обаче се случва нещо доста странно. Макар че Юшченко (като граничар) е бил боец от войските на НКВД (т.е. на съветското вътрешно министерство), той бива освободен от германците и прекарва следващите шест месеца (ако може да се вярва на сина му, сегашният президент на Украйна) като партизанин в района на град Слоним. Само че, по онова време, в тази част на Украйна (Волинската гора) въобще няма съветско партизанско движение. За сметка на това обаче, в района са особено активни частите на УПА, действащи в тясно сътрудничество с нацистките окупатори.
Не по-малко въпроси поражда 3,5-годишният престой на Андрей Юшченко в различни немски военни лагери (Остров, 304 и 4-Б), работата му в една кариера в Майсен и селскостопански завод в Лайпциг, както и пребиваването в наказателните лагери в Столп и Волф и в концентрационните лагери на смъртта – Освиенцим, Бухенвалд и Флосенбург. Няма обяснение и снизходителното отношение на германците към няколкото му опита за бягство.
В книгата си, Вилнер посочва още редица странни факти, като например лагерния номер на Юшченко (11367) от Освиенцим, какъвто би могъл да има само затворник попаднал в лагера още при създаването му, през 1940 (т.е. преди нападението срещу СССР). Юшченко е освободен от лагера във Флосенбург от американските части, през април 1945. Впрочем, пак тогава, в американски филтрационен лагер попада и надзирателят в същия лагер Иван Демянюк (преди това активист на УПА и надзирател в Треблинка), който там се представя за концлагерист и получава разрешение да емигрира в САЩ (където е разкрит, в началото на 80-те, и предаден на Израел).
И така, кой е бащата на днешния украински президент? Старшина от съветската армия и концлагерист в нацистките лагери, или боец на УПА и сътрудник на нацистите? Според Юри Вилнер, второто изглежда по-вероятно.
|