актуална политика, новини

 

 

Меню

 

Антикомунизмът проправя път към фашизма

 

                                                            Проф.  Велко Вълканов

                                           Почетен председател на ЦС на БАС

 

         В началото протестите бяха разбираеми и оправдани. Те изразиха категоричната  непоносимост  към едно решение, оскърбяващо   моралното чувство на хората.   Непонятно бе наистина как е възможно към един от високите върхове на държавата да бъде допуснат човек от моралните низини на обществото.  Вътрешното потресение очаквано прерасна в гняв, насочен към  правителството и към партиите, които стоят зад него.

Има обаче предели, отвъд които доброто преминава в своята противоположност, предели отвъд които  демокрацията преминава в анархия, че дори и в  нещо по-лошо. В протестите започна да си  проправя път  тенденция, която не може да не предизвика  сериозно безпокойство. Те са насочват не вече  срещу едно или друго правителствено решение, не дори срещу самото правителство, а срещу една социална философия.  Съвършено очевидно стана, че справедливият социален протест започна да се използва като прикритие за  настъплението на  уродливия  антикомунизъм. Симптоми в това отношение имаше достатъчно.

         Сред протестиращите е жена, която води със себе си и своето пет-шестгодишно дете,  което тя, както може да се разбира,  иска да учи на демокрация. Журналисти заговарят    майката, която заявява цялата своя непримиримост към мутрите. Тогава питат детето кои са според него мутрите и то отговаря: комунистите

         Мило дете, излъгали са те! Истинските комунисти никога не са били и не могат да бъдат мутри. Аз съм комунист, но не съм мутра. Васил Коларов, внук не великия българин Васил Коларов, е комунист, но не е мутра. Проф. Минчо Минчев е комунист, но не е мутра. Героят на социалистическия труд Иван Станев е комунист, но не е мутра.      Мутри станаха ония, които преди години  се промъкнаха в  Комунистическата партия, за да използват всички облаги, предлагани от   държавната власт, и които по-късно, след като Комунистическата партия загуби предимствата на властта,   се превърнаха в отчаяни антикомунисти – пак по същите причини: за да използват всички облаги, предлагани този път от една друга власт. Мутрите  се намират преди всичко сред лидерите на партията ГЕРБ, които принадлежат към  най-отвратителната човешка  порода - породата на ренегатите.  От  бивши  членове на БКП като  Бойко Борисов, Цецка Цачева, Красимир Велчев  и много други не очаквайте   лична и политическа нравственост. Продали вчера своите другари, те днес са  готови да продадат и цялата ни държава. Какво наистина  може  да се очаква от един министър-председател, който залага в игра на  карти правителствения  самолет?! Със същата лекота този човек  ще заложи в игра на карти и най-висши държавни интереси.

         Антикомунизмът не може да не ни тревожи, защото  освен корист  той носи със себе си и опасността от най-голямото  социално зло – фашизма. Трябва да е съвършено ясно, че антикомунизмът проправя пътя към  фашизма.  Така беше в Италия,  в Германия, в Испания, така беше и в България. Започват с  гоненията на комунистите, за да продължат след това с гоненията на социалдемократите, християндемократите,  на демократите изобщо. Не мога да не отбележа, че  през последните дни   наблюдавахме   именно такова явление – на вълната на антикомунизма се възкачиха и ясно изразени профашистки сили. Та   какво друго трябва да означава предприетото от „протестиращите”  нападение  срещу централата на ПП „Атака”?!

         Не изпитвам особена симпатия към тази партия и по-специално към нейните лидери, но не  виждам как може да се оправдае предприетото срещу нея нападение, завършило  с брутални физически изпълнения. „Атака” е легитимна българска партия, представена в парламента по волята на определен брой български граждани. Тези български граждани са тъкмо толкова български граждани, колкото български граждани са и протестиращите. Онзи, който не уважава волята на другите български граждани, няма правото да иска  да уважават и неговата собствена воля.   Нападението срещу „Атака” бе предприето не защото нейните членове са комунисти (тъкмо те са най-малко комунисти), а просто защото се инакомислещи, т.е.  мислещи не така, както мислят някои от протестиращите. Това е една от най-характерните черти на фашизма – нетърпимостта към инакомислието

         Необходимо е едно второ събуждане на протестиращите. Те трябва да осъзнаят своята отговорност за бъдещето на страната   и да излязат от опасните коловози на антикомунизма.  Демокрацията  изисква да се признаят и неудобните  за нас факти и обстоятелства. Колкото и неприемливо да е за някои протестиращи граждани,  правителството на г-н Орешарски  е все пак легитимно избран  държавен орган.   Не би било проява на мъдрост  за допусната  от него отделна   грешка - макар тя да е  крайно осъдителна от морална гледна точка -  да се иска  възможно най-тежката санкция –  неговата оставка.   Оставката само ще задълбочи  и без това  изключително тежката икономическа и социална криза, която изживяваме.   Това правителство може да не е  възможно най-доброто, но е все пак по-добро от едно липсващо правителство и във всички случаи много по-добро от  едно  правителство на ГЕРБ.  

Какво ще решат за своите лидери партиите, които стоят зад   правителството на  г-н Орешарски, е тяхна, партийна работа. Но съдбата на това правителство е – нека ясно го кажем - вече наша, държавна работа.

         Не забравяйте, господа протестиращи граждани, че освен вас има и други граждани. 

        

         Статията е публикувана във в-к „Дума”на 22 юни 2013 г.

  

Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org