БАН под огъня на примитивите

                                                        Проф. д-р Велко Вълканов

            Бях наистина смаян от съдържанието на така наречения „разговор около кръглата маса", състоял се тези дни, в който е било обсъждано  бъдещето на БАН. Бъдещето на всяка обществена структура може, разбира се, да бъде обсъждано винаги, доколкото не съществува структура, която да има гарантирано бъдеще. Миналото е пълно със структури, които са се смятали вечни и  неотменни. Не разбирам обаче, защо бъдещето на една научна организация като Българската академия на науките  ще бъде обсъждано с двама-трима социолози,  някои от които, ще призная, съвсем не внушават  доверие в своята компетентност. Наблюдаваме изобщо това странно явление, когато някои социолози са готови да се произнасят по всички възможни въпроси на политиката,  науката,  изкуството, културата и пр. Истински всезнайковци!  Застават пред нас с претенцията да са на истината последната инстанция.  Работят с числа, сборувани кой знае как и по чия поръчка, и искат  при това   да нямаме право дори на съмнение в тяхната достоверност.

Две и две правело четири! Само по себе си това  е вярно, но какво е онова, което се сборува? Да, двама мошеника плюс други двама мошеника  правят четири мошеника, но  двама учени плюс други двама учени не прави четири мошеника, а четирима учени.   Въпросът е следователно какво стои зад анкетираната единица? Мога да поставя въпросът и по друг начин: какъв интерес стои зад извършваната анкета?

Днес в това парично общество трудно може да се намери поведение, което да не е  пазарно, т.е. парично мотивирано. Стигаме следователно до обоснованото предположение, че  социологията, подобно на  всичко останало  у нас, има пазарен характер. Тя е стока за продан, което означава, че ще я купи онзи, който по-добре плати. Това е истина, която не бих искал да е истина. Не всичко трябва да е пазарно. Във всеки  случаи не всичко трябва да е незабавно пазарно, т.е.  да има пряк пазарен ефект по формулата П (пари) – С (стока) – П (пари). Това в най-голяма степен важи за науката и особено за фундаменталната наука. БАН, уважаеми госпожи и господа социолози, не е сергия, на която днес можете да продадете това, което вчера сте произвели. Инвестираното в някои научни отрасли  дава своите плодове  не след ден-два, а след години, след десетилетия дори. Който иска да има бърза наука, той иска да няма наука изобщо.  Трябва освен това да не се забравя най-съществената особеност на науката – тя работи, общо взето, в тъмното, в неизвестното. Никак не е изключено  някои научни усилия да завършат в крайна сметка без очаквания резултат.  Няма такава наука, която винаги да успява. На незабавни успехи иска да се радва не химията, а алхимията.

Ще кажа направо: цялото поведение на тези наши социолози е оскърбително за най-старата научна организация  у нас. Те си позволяват да дават характеристики, които са подходящи тъкмо за времето, което  си мислят, че отричат. Наричайки БАН учреждение от „брежневски тип", те всъщност се отъждествяват с ония, които преди време наричаха някои научни отрасли (социологията, генетиката и пр.)  „буржоазни". Вчера „буржоазни", днес „брежневски", но явлението е все същото. Оскърбително е по-нататък  да се свеждат усилията на БАН единствено до грижата да опази имотите си.  Това е естествена грижа на всеки „добър стопанин". Какво трябва да направи ръководството на БАН? – Да  отстъпи някому имотите, които вярващи в науката патриотични българи са завещали на Българската академия на науките. БАН не бива да отстъпи пред проявявания към имотите й пазарен интерес. Ще кажа обратното на Талейран: това ще бъде не грях, това ще бъде престъпление.

Не може естествено да се мисли, че БАН не би могла да подобри организацията на своята научна дейност. Няма добро, което да не би могло да бъде по-добро. Но това трябва да предоставим на самата наука. Ще си позволя една парафраза, която в този случай има своята най-висока цена: науката трябва да е дело на самата наука.  Останалото не е дори пазарна икономика, то е търгашество.

И накрая с болка си мисля: Какво ли не съсипаха у нас, та да не  съсипят и БАН!

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 13 декември 2008 г.