България потъна в срам

                                                       Проф. Велко Вълканов

 Завърши и вторият тур на президентските избори, в които участваха представителите на ГЕРБ Росен Плевнелиев-Маргарита Попова  и представителите на БСП  Ивайло Калфин - Стефан Данаилов.  В тези избори не победиха, както се смята, представителите на  ГЕРБ.  Победи  всемогъщото БЛАТО. 

Блатото - това е онази част от парламента или избирателния  корпус, която се люшка между двете крайни страни на политическия сектор. И   побеждава в крайна сметка онази страна, към която се е люшнало блатото. От векове е така. Във Френската революция именно блатото бе крайният победител в жестоката гражданска война. С негова помощ 
якобинците успяват да ликвидират  жирондистите, оглавявани от Дантон, и пак с негова  помощ термидорската реакция (юли 1794 г.), унищожава водените от Робеспиер якобинци  и слага край на  френската революция.

 У нас блатото бе представлявано от онези партии и кандидати, които се намираха между издигналите свои кандидати в президентските   избори ГЕРБ  и БСП. Общият   брой на бюлетините, подадени за тези кандидати   възлиза на  1 038 794 – това е твърде внушително число. Очевидно е, че победата   ще бъде на този, към когото щяха да се насочат гласовете от „блатото”. 

Поведението на „блатото” бе, разбира се,  достатъчно противно.  Преди  първия тур     всички участници в изборите  показваха една постоянно  нарастваща  ярост срещу управлението на ГЕРБ и номинираната от него кандидат-президентска двойка.    Яни Янев и Атанас Семов дори обявиха, че щом вземат властта, незабавно ще уволнят Бойко Борисов.  Но приключи първият тур и блатото показа своята природа. Същите тия Яни Янев и Атанас Семов побързаха да легнат пред  новия фюрер и виновно заскимтяха в краката му.   Тъй достопочтената г-жа Кунева мълчаливо подбутна електората си към вече нарочените победители,  а ИванКостовци  направо призоваха своите привърженици да подкрепят Плевнелиев.   Всеки по свой начин   бързаше  да си осигури   място  на широката държавна трапеза, която тържествуващите победители щяха да сложат пред себе си. (Спомням си, че след диспута ми с Желев в президентските избори през 1992 г. Елена Поптодорова  донесе в щаба ни кейк, който майка й специално била приготвила за мен. Тя, милата, явно се бе запитала какво ли ще стане с нея, ако аз взема, че спечеля изборите. И бе побързала да се осигури.)

Някои хора от „блатото”, като например велеречивият Велизар Енчев   ни призоваха на втория тур да не гласуваме  за никого от двамата  кандидати.  Заслужава си да напомня, че в древна Гърция хората, отказали да заемат страна  в една гражданска   война, разправа, конфликт и пр., са били смятани за безчестни, поради което  подлежали на изгонване от страната чрез  така наречения остракизъм. (От остраки – плочка, на която се изписвало името на човека, който следвало да бъде изгонен.) Този тип хора, неспособни да поемат отговорност  в трудни за държавата ни времена, трябва наистина да бъда подложени на наш остракизъм,  т.е. да бъдат окончателно   изхвърлени  от обществения  ни живот.

Изобщо доста смрадливо „блато”.

”Блатото” бе широко подпомогнато от агресивно насочените срещу честността на изборите диверсионни актове от страна на ГЕРБерите.   Всеобщо е убеждението, че тези избори бяха възможно най-непочтените, най-нечестните, най-безогледните, най-грубо  нарушаваните, най-манипулираните, най-подкупните.  Това не бяха избори. Това бе жалка, водевилна пародия на избори. В коя държава вие ще видите чували с бюлетини да се мъкнат по различни частни домове,  където не се знае какво ще става с тях,  в коя държава ще видите и депутати от управляващата партия да мъкнат чували с бюлетини в неизвестно направление?  Невероятно висок  брой бюлетини - 229 844 – се оказаха, неизвестно как, недействителни. Хиляди избиратели бяха лишени от правото да упражнят избирателното си право. Изобщо в тези избори нямаше грях,  който да не бе консумиран в най-големи  количества. 

В току-що завършилите избори  наред с „блатото” победи Страхът. Цялата държавна машина бе насочена към създаването на страх  у обикновените избиратели. Министърът на вътрешните работи,      предрешил се като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, тръгна  от града на град, от село на село, за да  внушава  мълчалива  и не всякога  мълчалива  заплаха към ония, които биха дръзнали да не гласуват за ГЕРБ. Такава наглост може да се открие само в някои  диктатури от латиноамерикански тип.

В тази избори наред с  „блатото” победи и Невежеството. Огромни групи цигани, които открито признаваха, че не знаят нито да четат, нито да  пишат, че не знаят освен това нито за какво и нито за  кого ще гласуват, отиваха под строй именно да гласуват. – Как? Очевидно по дадена им някаква примитивна мярка (сламка), по която да зачеркнат в листата съответното квадратче.

 Без колебание ще кажа, че към групата на невежите ще отнеса и онези млади хора, които  вече две десетилетия са обсипвани с лъжи и клевети за социалистическата партия, които не познават своята по-близка и по-далечна история, които освен това непрекъснато биват облъчвани с брутално нахлулия в страната ни американски начин на живот, представян ни от долнокачествени филми, в които убийството, сексът, парите са тяхна основна тема.

Едно изследване по възрастови групи очерта групите хора, които са гласували за двамата кандидат-президенти. Най-голямата група, гласувала за Плевнелиев, е именно сред младите хора, които, както отбелязах,  години наред са държани в състояние на политическо невежество. Хората от средната  възраст разпределят сравнително еднакво   своите предпочитания – 57% са гласували за Плевнелиев  и  43% - за Калфин.   В тази група са, както разбираме,  хората на активната трудова дейност, които търсят да се реализират чрез бизнеса и  не рядко  чрез мафиотския бизнес. Тъкмо това е групата, в която ще търсите мутрите, мафиотите, играчите на тъмно. В групата на възрастните хора - тия над 60 г. -  се очертава  обаче значително предимство в полза на Калфин – цели 62 процента.  Тази група се състои  от хора,  патили и препатили,  видели и доброто и лошото  на едната и на другата  система, и разбрали накрая, къде наистина  трябва да се търси спасението. Без съмнение именно в тази група, групата на старейшините на нашия народ, е съсредоточена неговата мъдрост. Съвсем  естествено бе мъдростта да застане зад Калфин.

 На тези избори наред с „блатото” победи Подкупността. Хиляди гладни хора, загубили в материалната си нищета представите за чест и достойнство, се съгласиха да гласуват  за ония, които просто щяха да им платят за това. Знаем кои са тия гладни хора,  които, за да  преживяват,  ровят в кофите за боклук и всекидневно извършват по-дребни или по-едри престъпления.  Знаем и коя е онази партия, която разполага с достатъчно пари, за да им подхвърли някои лев, и по този начин да ги закрепи  трайно към това недостойно за едно човешко същество битие.

На тези избори заедно с „блатото” победиха и Медиите – тази  загубила всяко самоуважение  четвърта, както я наричат, власт.    Медиите – с много малки изключения – се оказаха  угодливи до  безсрамие. Жалки бяха в своите усилия да се окажат в кръга на царедворстващите персони. Немееха пред безобразията на вожда.     На пресконференцията     след първия тур  на изборите   той, вождът, си  позволи без сянка от притеснение  да запита каква  щяла да бъде тая Кунева, ако не е бил царят. И нито едни журналист не намери куража да го попита него, безподобния,  какво щеше да бъде той самият, ако не бе царят, който помаза него, обикновеният майор от противопожарната служба,   за полковник, след което  го назначи за главен секретар на МВР, за да му открие пътя към светлите бъднини. Без царя, но не и без помощта на медиите,  той щеше да си  остане за цял живот никому неизвестен  охранител. 

Медиите до последния момент манипулираха избирателите, като дори в деня на самите избори  далеч пред техния край пускаха прогнозните резултати под формата на уж някакво гласуване за ЦСКА и Левски, като оскърбяваха собствената си интелигентност с очакването, че ще могат да заблудят някого със своя примитивен ход. Зловредното участие  на медиите в избирателния процес бе отбелязано и от немския журналист Александър Андреев.

Изобщо  цялата държавна, партийна и медийна апаратура бе задвижена на пълни обороти, за да задоволи болезненото желание на лидера на ГЕРБ да му бъде изваян  неповторим  исторически образ. Докарани бяха  хора откъде ли не, за да го украсят с възможно най-ласкави прилагателни, домъкнаха дори  и Лепа Брена, която, пленена от неотразимия му чар,   изпя на ухото му Йовано, Йованке. Рядко наблюдавана политическа идилия.

И при всичкия този шум по повод  „голямата победа” на ГЕРБ остава незабелязана простата истина, че тази победа, ако, макар и временно, е победа срещу БСП, не е победа срещу българския народ.  Българския народ остана непобеден, защото той или гласува срещу ГЕРБ, или изобщо не гласува в изборите. Не може да има никакво съмнение, че  неучаствалите  в изборите гласоподаватели в огромната си част са всъщност против ГЕРБ.  ГЕРБ успя да привлече на своя страна едва  1 692 330  от всичко 6 933 748 гласоподаватели, което означава, че   4 587 882 избиратели са отказали подкрепата си за  ГЕРБ. Това прави по-малко от една четвърт от избирателите (24.41%). Но трудно може да се говори   за победа и срещу кандидатите на БСП. Процентовата разлика  между двете кандидат-президентски двойки бе намалена наполовина: от 11.15% на първия тур тя падна на 5.1% при втория тур. Но тя можеше и съвсем да изчезне, ако изборите бяха протекли при нормални за едни честни избори условия.

При толкова тежките нарушения на избирателния процес неизбежно възниква големият въпрос:  могат ли тези избори да се признаят за редовни, т.е. не предлагат ли  те  достатъчно сериозни основания да се иска тяхното касиране? Този въпрос с пълна сила се поставя и при изборите за местни органи,  защото и те протекоха при действието на същите нарушения. Това е въпрос, който не може да остане без своя отговор.

 Не бих могъл да кажа, че никога не съм се лъгал в своите очаквания. Сега обаче  смея да твърдя, че  тези избори са началото на края на ГЕРБ. ГЕРБ няма никакви исторически и социални основания да продължи да съществува. Като обикновено сборище от политически хищници, ръководено при това от ренегати, т.е. от хора без политическа съвест, той ще се разпадне точно така, както се разпаднаха  до пълно изчезване  СДС, НДСВ и много други   групировки, основани върху користни интереси.

БСП, напротив, господине  Борисов, ще остане да съществува, ако искате, дори и на инат. Защото това не е обикновена партия, партия, образувана под действието на временни групови   интереси. Това е партия   на една велика социална кауза, която   векове вече владее цялото човечество. Тази партия е неделима част от Световната социалистическа партия, която в различните свои фракции – социалистически, комунистически, социалдемократически, работнически - все повече ще увеличава своето влияние в света.  Призракът, онзи призрак, който започна преди два века да броди из  Европа, днес броди из целия свят и все повече смущава съня на търтеите, които искат да живеят в охолства за сметка на милиони, изнемогващи в мизерията си  трудови хора.  Човечеството вече се вдига на бунт в името на човечността. Уолстрийт е само първата барикада на безчовечието, която трябва да бъде превзета.

А този тъй странен г-н Бойко Борисов с някакво изумление  се пита защо Станишев  не му бил  подал ръка, за да го поздрави за  победата му.  Това се нарича нахалство без граници. Да иска да го поздравят за една нагло извършена кражба на политико-интелектуална  собственост, наречена изборен резултат! Никаква ръка на този човек не бива да бъде подавана – нито по повод на тези избори, нито по някакъв друг повод.  Ако все пак се случи да се ръкувате с него, побързайте да си измиете ръцете.   

Потресена, България потъна в срам. Наш дълг е да измием срама от челото й.

Статията е публикувана във в-к „Земя” на 2 ноември 2011 г.