Болка

Цветанка Петрова

В памет на моя съпруг

Знам, че тебе веч’ те няма,
но защо ли тръгвам да те диря-
твоя образ търся да открия,
болката си искам да надвия!

Търся те по тъмната алея,
спомняш ли си – ходехме по кея,
нощем следвам лунната пътека –
чуваш ли – не ми е леко!

В сънищата аз те викам
да поседнеш малко пак до мене,
за да те погледам във очите
и да ми изтриеш ти сълзите.