Удариха в душата братска Сърбия

 

                                                Проф. д-р Велко Вълканов

                         Председател на Българския национален съвет за мир

 

 

         Удариха в душата братския сръбски народ!   Поискаха да му вземат Косово и Метохия - земята, където той e израснал и е утвърдил себе си като държава. Поискаха да го лишат от  корените на неговата държавност и култура. Поискаха да го оставят без историческо минало. 

Косовското поле е осеяно с костите на хиляди сърби, паднали в защита на своята земя. Именно тук през 1389 г. сърбите се срещат в смъртен бой с османските орди  на Мехмед І. Сърбите убиват султана, но губят сражението. Загубеното сражение прераства обаче в историческа победа за Европа,  доколкото спира по-нататъшното придвижване на турците на Запад. А Метохия е безценен резерват на християнската цивилизация. Там — до началото на предприетите от албанските сепаратисти военни действия — са съществували  1800 църкви  и манастири  (много от които днес са  разрушени или осквернени).  Никъде в Европа няма да намерите такова съсредоточие на културно-исторически паметници. 

Под каквато и власт да се оказвали през вековете, Косово и Метохия накрая са международно признати части от Сърбия. Но във Втората световна война се слага началото на един процес,  който в наши дни разкри цялата заложена в него трагичност.  Югославия бе окупирана от фашистките агресори. От  север нахлуха хитлеристите, от юг навлязоха италианските черноризци.   Поставила Албания под свой протекторат,   Италия  насочва големи албански маси към Косово и Метохия. Тяхната задача е трайно да овладеят тези сръбски земи. Започва   бруталното прогонването на сръбското население. Само до август 1941 г.  са убити 10 хиляди сърби, а 80-100 хиляди сърби са  принудени да изоставят  родния си край.   На тяхно място са заселени същият брой албанци.

През юни 1942 г. в Косово пристига министър-председателят на Албания  Mustafa Kruja, който на среща с лидерите на косовските албанци изрично заявява: «Трябва да положим сериозни  усилия да прочистим тази област от сърбите,  живели в нея от векове, да ги обявим за колонизатори и да ги изпратим в концлагери в Албания. Сръбските заселници трябва да бъде избити!» («The Serb settlers should be killed.»)
 
    Предприетата от албанците етническа чистка прогонва от Косово и Метохия  около 400 хиляди сърби.

След края на Втората световна война Тито, надявайки се да включи Албания в състава на Югославия,  приема в Косово и Метохия още 400 хиляди албанци, като заедно с това изселва от там около 200 хиляди сърби.  Така, в резултат от действията на фашизираните итало-албански власти и недалновидната политика на Тито, в тази    сръбска земя албанците се оказват мнозинство. Настанило се в чуждия дом, албанското население предприема и мощна демографска инвазия — всяко семейство ражда по 7-8 деца. Така  само след  половин век албанците в Косово наброяват вече близо 2 милиона души.

В социалистическа Югославия албанците са радваха на всички права, предоставени на останалите националности и етноси. Те разполагаха с една автономия, която напълно   гарантираше  тяхната етническа самобитност. Не съществуваха следователно никакви обективни причини те да искат отделянето си от Югославия респ. от Сърбия. Но подклаждан и отвън, албанският сепаратизмът все пак се прояви. Усилията да се разложи независима Югославия се вплетоха в усилията да се разчлени и суверенна  Сърбия. В Косово и Метохия бяха  създадени редица противозаконни албански организации, между които особено място зае  така наречената  Армия за освобождение на Косово. Това бе по същество терористична организация, доколкото действията й бяха насочени  не само срещу официалните държавни органи, но и срещу невинни граждани, отказали й своето съдействие. Тя изби  не само хиляди сърби, но и множество албанци, запазили лоялността си към държавата, чиито граждани са.

Борбата на албанските сепаратисти за «независимо» Косово  не можеше обаче да има   някакъв успех, ако не бе   политическата, финансовата и военната подкрепа на западните държави и преди всичко на САЩ. САЩ са силно заинтересовани да  стъпят н центъра на Балканите, за да могат от там да упражняват  цялостен контрол върху Европа. Можем да бъдем сигурни, че в недалечно бъдеще, ако развитието не претърпи някакъв драматичен обрат, САЩ ще изградят в Косово някои от  своите най-мощни военни бази.

Следвайки безогледно своите интереси, САЩ предварително застанаха зад обявената от косовските албанци «независимост». Оскърбително е, че много държави, приели  васалното си  подчинение спрямо  САЩ, също признаха обявената на 17 февруари т.г. независима държава Косово. Към 21 февруари  «независимостта» на Косово е е призната от Афганистан, Коста Рика, САЩ, Франция, Албания, Турция, Великобритания, Австралия, Сенегал, Германия, Латвия, Малайзия, Естония, Италия, Дания, както и от Тайван и Севернокипърската турска република,  Всички те се подиграха с общопризнати принципи на международното право и в частност с резолюция 1244 на Съвет за сигурност, която изрично призна териториалната цялост на Югославия, респ. на Сърбия. Те, както не веднъж е било, са готови  без колебания цинично да прилагат двойни стандарти за еднакви по своята същност проблеми. Признават една измислена държава Косово, а не искат да признаят правото дори на автономия на двадесетмилионния кюрдски народ в Турция.

Позовават се на «уникалността» на Косово, макар достатъчно добре да знаят, че в Косово няма никаква уникалност.  Всъщност Косово съвсем не е прецедент в световната история. Нека си припомним, че през 1938 г. Хитлер и Мусолини в сговор с Чембърлейн и Даладие  лишиха Чехословакия от една значителна нейна част – Судетите, под предлог, че там немците били мнозинство. Направиха това, без дори — макар и от чувството за свян — да поискат становището на самата Чехословакия.  Следователно това, което някога фашистите направиха с Чехия, същото днес глобалистите от САЩ правят със Сърбия.  Няма никакво съмнение:   Буш – това е Хитлер днес.  
  

Но решително отказват да признаят новата «държава» Русия, Китай,   Азербайджан, Аржентина, Беларус, Виетнам, Грузия, Испания, Казахстан, Кипър, Киргизстан, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Шри Ланка.   Може да се очаква списъкът на тези държави да бъде значително по-дълъг.

В самата Сърбия реакцията е повече от бурна. Целият сръбски народ се вдигна на протест срещу извършеното посегателство върху териториалната цялост на неговата държава. Сръбският народ никога няма да признае извършеното посегателство върху териториалната цялост на своята държава.  Този   народ е малък, но непреклонен. Този народ, който не се уплаши от Хитлер, който не се огъна пред Сталин, той няма да подвие колена и пред Буш.. Той ще съумее да защити и своето настояще, и своето минало.  

 Обявената  «независимост» на Косово може да има непредвидими тежки последици както за стабилността на Балканите, така и за мира между народите. Съвършено прав е чешкият президент Вацлав Клаус, че признанието на несъществуващата държава Косово може да има ефекта на доминото.  Пуснатият от бутилката  дух може да разиграе едно твърде  зловещо хоро в редица други райони на света. Трябва освен това да не се пренебрегва и ефектът на бумеранга. Всичко в историята рано или късно се плаща.  Германия, която чрез Мюнхенското споразумение заграби Судетите, след края на Втората световна война загуби не само тях, но и някой други  части от своята територия. 

България е една от държавите, които имат най-близко отношение към проблема Косово — най-малкото защото е непосредствен  съсед  на сръбския народ. Тя не бива да допусне грешка с опасно дългосрочно действие.  Длъжни сме да виждаме и отвъд видимото. Евентуалното признаване от наша  страна на Косово би бил подъл  удар в гърба на един братски народ, удар, споменът за който трудно може да бъде заличен.     Освен това, признавайки Косово, ние предлагаме  доводи на ония сили у нас, които без колебание биха посегнали на най-съществените наши национални интереси.

Давам си сметка за трудното положение, в което България е поставена със самия факт на членството си  в НАТО и ЕС. Затова не бива да бързаме. В един по-продължителен период за размисъл, би могло  да се намери необходимото мъдро решение. Във всички случаи трябва да се проникнем от съзнанието, че сме  партньори, а не васали на западните държави.

Статията е публикувана във в. «Дума» на 28 февруари 2008 г