ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 г.

Безумието ражда безумие
Протест

Из книгата на
Мария Панайотова и Иван Панайотов

Страници от бригадирския летопис

2005

Обстановката в България след 1944 г.
Начало на младежкото бригадирско движение в страната и Русенска област.
Трудови културни бригади, 1945 г.

Втората световна война оставя тежки последици за икономиката на буржоазна България.
Още през 1939 - 1940 г. династията и фашистките правителства окончателно обвързват страната с германския империиализъм.
Войната разтърсва дълбоко икономиката на България. Страната е ограбена от съюзниците (в много по-голяма степен, отколкото през Първата световна война). Положението рязко се влошава в средата на 1941 г. (1 март), когато България е присъединена към фашисткия лагер. Фашисткото правителство поема издръжката на голяма част от хитлеристките войски на Балканите.
През годините на Втората световна война продължава забогатяването на по-голяма част от селската и градска буржоазия, която по различни пътища трупа спекулативни печалби.
България е предимно селска страна.
Материалното положение на трудещите се селяни по време на войната се влошава, поради намаляване обема на селскостопанската продукция.
Териториалното разпределение на индустриалното производство е неравномерно, обусловено от капиталистическата стихийност. Редица райони в страната са лишени от своя местна индустрия.
До 1939 г. гр. Русе се нарежда между водещите центрове в България по промишлено развитие (съобразно съществуващата тогава промишленост в страната). Независимо от тези обстоятелства безработицата и бедността не са малки, което е характерно и за Русенска област.
Пословична е изостаналостта на Делиормана и Добруджа. Откъснати от света, те се отличават с примитивно земеделие, безводие, и голяма беднота.

Тежкото икономическо наследство от капитализма и войната, сложната международна обстановка, налагат един възстановителен етап в преходния период от капитализъм към социализъм. Необходимо е да се нормализира стопанството и да се създадат икономически предпоставки за настъплението на социализма.
Народната власт в лицето на Отечествения фронт е изправена пред трудности. Предстои реформа, наложена от новата форма на държавно устройство.
Задача номер едно е спасяването на хората и добитъка от глад. В селото се води борба за засяването на всяка педя земя. То се нуждае от помощ.

От м. септември 1944 г. до м. май 1945 г. България е включена активно във война до победата над хитлеристка Германия. Под девиза “Всичко за фронта, всичко за победата”, правителството на Отечествения фронт отделя много средства и сили за Българската армия на фронта.
В помощ се включват активно политическите младежки организации. Начело с Работническия младежки съюз, те са инициатори на редица почини, изразяващи се в събиране на средства, изплитане на пуловери и ръкавици за бойците на фронта, за подпомагане на фронтовашки семейства и вдовици. Организират трудови бригади за сеитба, окопаване, прибиране на реколтата, насичане на дърва, поправят пътища и улици.
Зародилото се през 1945 г. младежко бригадирско движение в областта още от самото начало има организиран характер. Под ръководството на ЦК на Демократичната младеж, то се изгражда не като партийно, а като патриотично общомладежко движение. Сплотява под знамето на Отечествения фронт всички социални слоеве на младежта, независимо от политическата им принадлежност.
Младите хора от Русенска област изразяват готовност и решимост да изпълнят своя патриотичен дълг. Те са в първите редици, включват се активно в изпълнението на поставените задачи от Отечественофронтовското правителство.
На 9 август в Русе се провежда събор на участниците в трудовите културни бригади (ТКБ).
По този повод Георги Димитров изпраща от Москва поздравителна телеграма до гр. Русе с адрес - Председателя на Областния акционен комитет на бригадирите, със следния текст:

“ТКБ в помощ на трудещите се селяни имат добро назначение за укрепването на дружбата между работници и селяни, за истинска спойка между града и селото, за всестранно засилване на Отечествения фронт, за заздравяване на нашата Родина.
Този велик почин, който трябва да се превърне във всенародно движение за благотворителна работа на ТКБ, трябва постоянно да разширяваме и подобряваме, считайки го не като временна кампания, а като постоянно организирано обществено дело...
Радвайки се на вашия сегашен успех, желая ви още по-голям и значителен успех в това направление...
Най-добри пожелания!”

Георги Димитров

На 28. май 1946 г. се провежда Първият конгрес на Демократичната младеж в България.
След конгреса Георги Димитров приема русенската младежка делегация. Разговорът протича за дейността на ТКБ и тяхното значение.

«Те имат освен възпитателен характер и материален израз, защото само с пропаганда дружба не се прави! Русенските ремсисти трябва да се гордеят, че са пионери на тази високопатриотична инициатива. Затова не трябва да изостават, а винаги да са първи в изграждането на новия живот»

На 11 август 1946 г. от Русе се сформира бригада от работници, които заминават със специален влак на строежа на първата републиканска жп линия Самуил - Силистра. От името на бригадирите е изпратена телеграма до Георги Димитров.

“Другарю Димитров,
Над 2000 бригадири от Русенска област, работили с ентусиазъм на 11 август 1946 г. на първата републиканска ж.п, линия Самуил - Силистра, Ви изпращат своите борчески привети.
Отказвайки се от неделната си почивка и не жалейки своя труд, русенските бригадири дадоха и ще продължават да дават своята дан за бързото осъществяване на начертаните от Отечествения фронт стопански задачи...”

На 1 януари 1947 г. по покана на Георги Димитров се състои среща с ръководителите на ТКБ и участници в тях от Русе. Делегацията се състои от 18 души.В разговора с гостите Георги Димитров заявява:

“Големият подем на трудещите се от вашата област, отразен в големите достижения на бригадирското движение, е указание, че ние ще изградим щастлив и радостен живот и ще направим нашата родина свободна и стопански независима република, в която за всички хора на труда ще има работа и добър живот.”

На раздяла, той моли да предадат неговите новогодишни топли, сърдечни поздрави на всички бригадири и бригадирки, на ударниците от предприятията, земеделските стопани и всички хора от областта.