България страна на бедствията
проф. В. Вълканов
България се превърна в страна на опустошителни бедствия - бедствия природни, бедствия социални. За втори път през последните две години земята ни се залива от придошли води, които лишават хиляди хора от дом, прехрана и спокойствие. За природните бедствия не смея да коря никого, макар че една предвидливост съвсем нямаше да е излишна. Защо трябва едва сега да се строят диги? Защитата срещу определени бедствия трябва да ги изпреварва далеч преди те да са настъпили.
Но социалните бедствия идват не от бога, а от самите нас. Ние си докарахме (или позволихме да ни докарат) една социално-икономическа система, която е сама по себе си бедствие – капитализма. От утробата на тази система изскочиха всички социални злини, които днес ни терзаят – безработица, материална и духовна нищета, престъпност, корупция, наркомания, проституция, безотечественост, продажност и пр. и пр. Някои от социалните беди дойдоха със силата на природен закон – след като бе разгромен социализмът в Съветския съюз, не виждам как щяхме да можем да запазим от разгром социализма у нас. Но други социални бедствия можеха – въпреки общите крайно неблагоприятни международни и вътрешни условия - да бъдат все пак избегнати.
Дълбоко съм убеден, че бе напълно възможно, опирайки се на заетата от редица европейски държави позиция, да си спестим участието в мръсната война срещу иракския народ. Убеден съм по-нататък, че можехме да предотвратим опасния набег на въоръжените сили на САЩ у нас. Откровена лъжа е, че американските военни бази ще гарантират националната ни сигурност. Американските войски у нас са пряка заплаха тъкмо за националната ни сигурност, защото те носят със себе си и всичките си тежки проблеми с ненавиждащото ги вече човечество. Там, където стъпи кракът на американски войник, там не никне тревата на мира и спокойствието. Ненавистта към американските войници ще се превърне в ненавист и към нас. Освен това защо САЩ трябва да гарантират нашата национална сигурност? Нима тя не е достатъчно гарантирана от НАТО, в която ни вкараха все в името на тази наша национална сигурност.
Сега ни предстои да изживеем ново бедствие – влизането ни в Европейския съюз, без да сме достатъчно подготвени за това предизвикателство.
Не намирам, че идеята да се приобщим към останалите държави от Европа е сама по себе си лоша идея. Единението на нациите и държавите е израз на общата за всички хора по света природа. Всички хора са братя и трябва да живеят в братско съдружество. Невъзможно е обаче да не си даваме сметка при какви условия и предпоставки ще влезем в Европейския съюз.
Съвсем не вярвам, че ръководните среди на ЕС са готови да ни приемат от едни само чувства на братска обич към нас. Силно се боя, че те виждат в нас злото куче, което, оставено на прага на техния дом, трябва да ги пази от нежелани гости. Мисля си освен това, че неудържимият им нагон към бърза, лесна и голяма печалба ще ни превърне в полуколония, която освен евтина работна ръка ще им предложи и работна площадка за всички техни мръсни производства. На Запад гражданското общество е достатъчно силно, за да се противопостави на несъвместими с екологичните изисквания производства, но у нас няма нито гражданско общество, нито държава, няма, с други думи, кой да ни защити от чуждата, пък и от собствената ни безогледна алчност.
И как се готвим да влезем в ЕС? Ще го кажа с две думи: голи и боси. Разрушиха ни икономиката, отнеха ни рентабилните предприятия, спряха ни атомните централи, смъкнаха ни под равнището на бедността (150 лева на човек е границата на бедността) и без да ни питат дали искаме това, ни подкарват с остена към възмечтания Едем. Пеят ни одата на радостта, но аз още отсега чувам воплите и стенанията на нашия нещастен народ.
Какво очаквам да се случи поне през първите пет-десет години?
Преди всичко мор. Очаквам истински бум на смъртността у нас. То и сега едва се живее с 60-70-100 лв. пенсия (пенсията на големия български художник Евгени Босяцки е 67 лв.) и с 150-200 лева заплата, но след като влезем в ЕС, където всичко е почти десет пъти по-скъпо, отколкото у нас, направо няма да може да се живее. Защото няма съмнение, че цените на стоките ще скочат няколко пъти, без обаче да скочи заедно с тях и размерът на пенсиите и заплатите. Ще започне масовото измиране на хората, много от които сами ще поискат да сложат край на своя невъзможен живот. Животът изобщо ще загуби всякаква стойност, защото ще бъде загубена радостта от него. Ще оцелеят онези, които ни ограбиха. Не само столицата, но и цяла България ще бъде периметър, запазен за богатите. Бедните ще бъдат лишени от правото на живот. При това бедността силно ще увеличи и своите количествени измерения. Хиляди дребни предприятия, неспособни да отговорят на изискванията на ЕС, ще фалират, което означава нов прилив на глада и мизерията. Предстои ни следователно да се срещнем с истински социален геноцид в действие.
Очаквам по-нататък и нов, още по-силно изразен бум на престъпността. И днес маса хора, предимно от ромското население, лишени от правото на труд, живеят от престъпни посегателства върху чуждото имущество, но след влизането в ЕС те няма наистина да имат друга възможност освен да крадат, за да живеят. Ще стане опасно да пребивавате в България, защото гладът на което и да е живо същество няма скрупули. Не само гладни кучета, но и гладни хора са в състояние да се изядат едни други. Социалният канибализъм ще се превърне в закон на оцеляването. Вътрешновидовата борба ще има своите смъртни резултати и измежду богатите слоеве. Богатите ще трябва с кръв да пазят богатството си не само от бедните, но и от другите богати.
Залъгват ни с очаквани от ЕС субсидии. Но след като ни взеха (отнеха) милиарди, защо да не ни подхвърлят някой и друг милион. Те непрекъснато ни отнемат това, което отдавна имахме. Отнеха ни безплатното здравеопазване, отнеха ни безплатното образование, искат да ни отнемат основаното на трудовия стаж допълнение към заплатата, отнеха ни допълнението към заплатата за вреден труд и пр. Вместо това непрекъснато ни облагат с какви ли не плащания. Искат ни и пътен данък (винетки) заради това, че трошим и без това изпотрошените си коли по техните разнебитени пътища. Засега все още не са се сетили да ни поискат да плащаме и такса за поглъщания от нас въздух.
В резултат на тези тежки социални аномалии можем да очакваме и бум на политическата престъпност. Ще нараства ксенофобията, расизмът, шовинизмът. Лумпенизирани слоеве от населението ще се фашизират. Преди няколко дни, когато по повод 11 април полагахме венци пред Братската могила, група младежи, застанали отвъд паметника, скандираха “зиг хайл”. Огледайте се, ослушайте се и ще установите, че фашизоидите започват да изпълзяват от нечистите си хралупи. Те ще търсят свои, фашистки, изход от всеобщата тежка криза. Вече пръкнаха и пръкват различни партии, които, оглавявани от необходимия “силен човек”, ще искат да установят по свой начин “ред и законност” в държавата ни.
В тази повече от мрачна обстановка ще си позволя и да подхраня някои свои надежди. Искам да вярвам, че на Запад вече се пробужда чувството за социална отговорност. Идеята за социална справедливост е въпреки всичко жива в сърцата на милиони хора. Невъзможно е генът за самосъхранението да не доведе човека до убеждението, че неговото собствено щастие минава през щастието на останалите. Човекът ще може да се съхрани само като част от обществото, поради което съхранението на обществото се превръща в негов пръв дълг.
София, 15 април 2006 г.
Статията е публикувана във в-к "Нова зора" / 19 април 2006