Вече осемдесет годишен съм. Всичко що имах го подарявам, за мене нищо не оставям! На други подареното живее за себе си оставеното гние, тлее. Подарих  труд, добрина, здраве, уважение, книги, дори цигари „Родопи” един пакет, всичко подарих, без книгата „Букет. Нея си оставям за подарък от мен за мен, по случай 80-ят ми рожден ден!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От книгата "Букет"
Кратко за досега написаните книги

 

През периода 1990 – 2007 г. подредих спомените и впечатленията си ги пуснах във вид на книжки на свобода, да живеят извън мен, сред хората, без да плащат такси и данъци, навред из България, в Европа и по света чрез Интернет.
Пенсионер съм, сам съм, нямам други ангажименти и се заредиха книжка след книжка. Та досега.
Казвал съм, че най-щастливите ми дни са били, когато се обадят по телефона внучките ми Мирослава и Калина и когато взема от печатницата новоизлязлата ми книжка.

Ще кажа за книгите.

• 1 февруари 2001 г. - „16-та автобусна линия”. Тя е от 38 страници. В нея са поместени разказите: Защо не искам да се извинявам на България; Мисли в автобуса; Пътека; Здрав корен; За човешката злоба; Разговор със съдбата; Болярския съвет на хан Крум.
• 1 февруари 2001 г. - „Безредие от мисли”. В 60-те страници на книгата са поместени около 800 броя крилати мисли, мъдри, поучителни, от умни хора известни от древността до наши дни, от различни страни. Този материал е събиран от нашето семейство търпеливо, постоянно около 40  години, подреден, грижливо пазен и му дойде времето за печат. Помагали са ми в това отношение мои приятели, като знаеха, че се занимавам с такава колекционерска дейност. Получавал съм вестници и списания от Франция и СССР с подходящи материали. Благодаря на всички.
• 10 юли 2001 г. – „Свидетел на три епохи” – автобиографична. Разказвам за моето родно място, семейство, живота на село, службата ми из поделенията на Българската армия и за събитията в България до 2000 година. Периода след тази година се намира в тази книжка под надслов „Продължение”.
• Ноември 2001 г. – „Аз за другите и те за мен”. В нея са поместени 35 снимки и материали, писани от мен или за мен във вестници и списания.
• Ноември 2001 г. – „Който се смее по-добре живее”. В 59-те страници на книгата се съдържат около 700 хитроумни материали и мисли,, събирани от нашето семейство в продължение на много години от различни наши и чуждестранни вестници и списания. Тя бяха добре запазени, подлепвани в картони и номерирани, с точни данни за това къде и кога са поместени.
• 20 февруари 2002 г. – „Разкази”. Съдържа 21 разказа с различна тематика: Гарванът, Стълбата, Стоилови мъки, Величието на лудия, Телефонът, Циганите, Мария IV, Рекс, Доларът, С лодка по реката, Канарата, Магазин „Рувин”, Пети пехотен полк…
• 7 септември 2002 г. – „Партизаните от с. Свобода”. В нея разказвам накратко за живота и дейността на партизаните от нашето село Свобода, бивша Панагюрска околия. Те са 11 души – Стойчо Георгиев Тотляков – Тито, Дело Ангелов Писков – Чапаев, Петко Николов Гагов – Броневака, Христоско Спасов Узунов – Калмика, Божко Иванов Шилев – Каблешков, Георги Михайлов Тричков, Стойко Ангелов Новов, Иван Георгиев Ангелов, Георги Атанасов Узунов, Иван Апостолов Янков и Атанас Иванов Гагов – Малкия Броневак. В началото на 2008 година живи и здрави са: Дело Писков, Георги Узунов, Христоско Узунов и Атанас Гагов. Някои материали от тази книжка са поместени в сайта на ОС на БАС – Русе.
• 7 април 2003 г. – „Моят Баща Иван Добрев”, в съавторство с Мария Стойчева. В нея разказваме за нейния баща и мой колега старшина Иван Добрев от с. Полско Косово, Русенско, за него и неговия род.
• 3 юли 2003 г. – „Хора обикновени, но първи”. В нея читателите се запознават с 13 души, някои починали, хора обикновени, но според моята класация първи по нещо. Те дори не знаят, че са първенци. Кой да им каже?! Тях ще ги спомена всичките, те го заслужават: Кармфил, Учителят Марин, Сираците, Севлия, Мария, Андро,, Соколов, Иван и Стоянка, Панайот Хитов, Бай Иван, Цемдов, Отец Роман и Синдикът. На починалите вечна им памет! На живите – здраве и щастие!
• 2 септември 2003 г. – „Пазар”. В нея са поместени 31 разказа, омотани в едно кълбо, важно и полуважно, трагично и комично, но всичко истинско! Ето някои заглавия: с. Червен- Пекинско,Пожар, Обор за бик, Кораба „Радецки”, Евтини яйца, Камбоджа, Отвертка, Зъбна протеза,, Пъдпъдък срещу заек.
• 12 декември 2003 г. – „Наслука”. Из живота на нашата дружинка с. Просена, Русенско: Есе за диво прасе, Ради и Поема на ловна тема.
• 27 април 2004 г. – „Имало е и такива времена. Съдържа разкази на различни теми: Оборище, За картината на Самарското знаме, Сърцето на България…
• 10 май 2004 г. – „Ловната дружина от с. Просена. В нея се говори за ловното поле, в раздела „Край огъня” са поместени 10 разказа: Убито прасе с патрон първи номер, Настъпен заек, Прасе оре, Прасе срещу кола, Рекс, Миг до смъртта, Наказанието на бракониера, Песионерска дрелка, Ловци в парламента, Бари.
• 29 септември 2004 г. – „Парегамутюн” („Дружба”) в съавторство с Хайг Бюкюджян. Тя е посветена дружбата между арменци и българи. Съпругата на арменеца Хайг е българката Дора, съпругата на българина Атанас е арменката Манушак. Какво повече да пиша! Личи си, че Атанас е арменски зет, ха, ха, ха!
• 15 август 2005 г. –„Разказ за русенското военно окръжие”. Много военни поделения са създавани и разформирани в Русе през Третат6а българска държава, единствено военното окръжие през цялото това време и досега стои на своя пост неизменно. През 2008 година като никое друго русенско военно поделение, окръжието ще навърши 130 години.
• 29 март 2006 г. – „Моята служба из русенските поделения”. Разказвам за три русенски поделения, в които съм служил: за 5 изтребителен противотанков дивизион, за 83 зенитен артилерийски полк, за Русенската автомобилна школа.
• 6 октомври 2006 г. – „Баба Данка разказва”. В нея водят разговор с баба си нейните внучки – Десислава, Калина и Ралица. Баба Данка – свекървата на нашата дъщеря Мариана,  разказва на внучките си за живота в с. Тръстеник, Русенско, за обработването на земята, за водата, за тока, пътищата, спокойствието, за въздуха и тишината на полето, за любовта към природата.
• 31 юли 2007 г. – „Късмет и слука”. В нея са поместени девет кратки разказа.Трите книги на ловна тематика раздадох на ловците от нашата ловна дружина край огъня,    на полето, при откриването на ловния сезон, с пушки и раници, кучета, настървени за лов, ловци засмени, радостни, блеснали очи, мило другарство.
• 12 ноември 2007 г. – „Полк. оз. Петър Папазов на 80 години”. В нея се разказва за моя приятел и колега още от Народна школа за запасни офицери през 1948 г., после – заедно в Русенското военно окръжие и сега пенсионери в едно дружество на запасните офицери – Русе. Излизането на книгата съвпадна с годината, в която организацията на запасното войнство в България навърши 100 години.
• Книгата „Букет” е 20-а по ред