Дати и събития
  

 


Меню

Бункерът на  Сталин в Самара

.

«Бункерът на Сталин» —наименование на отбранително съоръжение в Самара. Създадено като резервно местонахождение на главната квартира на Върховния Главнокомандващ на Въоръжените сили на СССР И. В. Сталин. Построено е през 1942 година, разсекретено е през 1990 година.

 

Дълбочината му е 37 метра,  това е височината на 12-етажна сграда. За сравнение: дълбочината на хитлеристкия бункер в Берлин е била 16 метра, на Чърчил в Лондон убежището било на дълбочината на дву-етажна сграда, на Рузвелт – също. Аналог на такова строителство по това време не е имало, особено ако се вземе под внимание срокът за изграждането му. Гигантската „дупка” била изкопана за по-малко от 9 месеца непрекъснат денонощен труд. В бункера е имало автономна система за регенериране на въздуха и собствена електростанция. Впрочем, всичко това до сега е в работещо състояние. И до сега бункерът е запазил херметичността и е разчетен на пълна автономност в течение на пет денонощия. Някогашното секретно подземие сега представлява многоетажно съоръжение, снабдено с асансьори. На най долния етаж се намира залата за заседания за 115 човека. До нея – стая за почивка, предназначена за Сталин. На горните етажи – помещения за охраната, складове, служба за техническа поддръжка. Бункерът е могъл да издържи пряко попадение на най-мощната бомба от това време – над всички тези съоръжения има бетон с дебелина три метра, пясъчен слой и още един метър бетонов „дюшек”.

Обектът е разположен под зданието на съвременната Академия на културата и изкуствата, в която по-рано се е намирал Куйбишевският Областен комитет на партията. Вдясно от парадното стълбище в хола на областния комитет на партията се  е намирала невзрачна врата, пред която денонощно е дежурил сътрудник на НКВД. Веднага след нея стоманена врата, зад която се намирала една от главните тайни на това време.Има също вход и откъм двора.

Бункерът е бил изграден от най-добрите специалисти на страната – московските строители на метрото, донбаските миньори и обикновени работници. Подземното съоръжение станало намалено копие на московската метростанция „Аеропорт”. В строителството взели участие 2900 работници и около 800 инженерно-технически работници. От всички строители на бункера сега са известни имената само на главния инженер на проекта Ю. С. Островски, главния архитект М. А. Зеленин и началника на гео-маркшайдерските работи И.И. Дробинин. Останалите са безименни. Всички се били подписали за неразгласяване на държавна тайна, без срок на давност. Поради тази причина даже живеещите един до друг жители на града не се догаждали  какво става зад високите огради на строежа. Пръста извозвали през нощта. Строителите практически не напускали обекта, хранели се в столовата, а нощували в общежитие в двора на Областния комитет или направо в подземните помещения. Работело се е денонощно За по-малко от една година били изнесени 25 хиляди кубически метра грунд, положени били 5 хиляди кубически метра бетон.

 

 

Спускането в бункера започвало от тази 14-метрова шахта.


 

Стените, на която много напомняли на метрото.

 

Kато се спуснеш 14 метра надолу попадаш в дълъг напречен коридор на етажа, където са съсредоточени агрегатите и спомагателните механизми на бункера.

 При необходимост този етаж се затварял с масивни стоманени херметически врати, способни да издържат натоварване до 10 тона на квадратен метър.

Като се премине през херметичната врата, чрез  вертикален канал се слиза на дълбочина още 23 метра. Ако изключиш спускането, то няма да разбереш че се намираш на дълбочината на 8-етажна сграда. Струва ти се, че си просто във входа на дома.

 

 

Светая святих  - стаята за почивка на Сталин. Висок свод – над четири метра . Портретите на двама особено почитани от Сталин пълководци – Суворов и Кутузов.

Залата за заседание на правителството.  Просторно помещение с огромна Т-образна маса, около нея – дълга маса за стенографистките., които е трябвало да бъдат с гръб към изказващите се, за да не виждат лицата им. В ъгъла до входа – масата за охраната и за личния секретар на вожда Поскребишев. Зад креслото на Сталин – огромна карта , на фронта в края на 1941 година.

 

 

Подземните сталински апартаменти свидетелстват за това, че главнокомандващият на съветските войски не е изключвал възможността при  завладяването на Москва преселване  в Самара.


 
Последно обновяване

Контакти: bas-os@bas-bg.org  
Брояч на посещенията