На Бузлуджа

Цветанка Петрова

Бузлуджа пак ни събра –
идем от Добруджа златна,
носим във наш’те сърца
мъка и болка, и вяра!

Нужен е Дядото днес,
нужен е връх на мечтите,
макар и толкоз различни –
нека да бъден – единни!

Бузлуджа пак ни зове –
дайте, другари ръце –
дружно напред да вървим,
България да спасим!