![]() |
|
В
частната държава на г-н Бойко Борисов Проф. Велко
Вълканов Положението
стана наистина нетърпимо. Една случайна личност, заела по странно стечение на обстоятелствата висок
пост в държавата, се отдаде на властови разгул, който заплашва самите основи на държавността. Никой
няма право да разглежда държавата, колкото и висок да е постът му в нея, като своя частна собственост.
Това между впрочем се казва и в самата Конституция: «Никоя част от народа, политическа партия или
друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява
осъществяването на народния суверенитет.»” Г-н Бойко Борисов започна обаче
да разглежда държавата, в която той е, в крайна сметка, само един служител, тъкмо като своя
частна собственост, като свой домен, като своя феодална собственост. Не искам
да бъда груб, но няма как да не кажа, че
г-н Борисов започна да се държи като разпасал пояса си селски ерген. Воден не от интересите
на държава, а от своите лични чувства, г-н Борисов предприе истинска хайка срещу представители
на предишното правителство. С особена ярост той се зае да преследва бившия министър-председател
г-н Сергей Станишев, когото уличи в едно много тежко престъпление – издаване на държавна тайна.
За да удовлетвори низката си страст, той упражни брутален натиск и върху прокуратурата. Всеки ден
(всяко денонощие!) той рушкаше прокуратурата да започне най-после наказателно преследване срещу
Станишев. Видял се в чудо, главният прокурор изохка: «Ние не сме пожарна команда». Но не успял
да се противопостави на натиска, той разпореди да започне наказателно преследване срещу Станишев.
Поиска имунитета му. Ставаше
все по-необходимо защитните механизми не само на обществото, но и на самата държава да
влязат в действие. Трябваше да се спре властовият разгул, да се спре самоизяждането на държавата.
Така се стигна до естественото противодействие на самата държава в лицето на нейния глава – президента. Президентът
Георги Първанов нямаше право да остане безучастен пред очевидната злоупотреба с държавната власт.
Като държавен глава той трябваше да защити не бившия министър-председател, а самата държавност,
тъй сериозно застрашена от феодалистичните тежнения на сегашния министър-председател. С ясен глас г-н президентът заяви, че в «секретния доклад», заради който г-н Сергей Станишев е привлечен към наказателна отговорност, няма нищо, което да застрашава националната сигурност, няма, с други думи, нищо „секретно”, няма никаква „държавна тайна”. Не зная дали може да има в държавата някой, който повече от нейния президент да има правото да казва какво застрашава и какво не застрашава националната й сигурност. Но и ние самите, които се запознахме с този прословут „секретен доклад”, можахме да се убедим, че в него няма нищо друго освен лични взаимоотношения на достатъчно ниско равнище.Стои обаче въпросът как така главният прокурор се съгласи да привлече Станишев към наказателна отговорност, когато и на него (и преди всичко на него!) трябваше да е пределно ясно, че в случая не може да става и дума за издаването на застрашаваща националната ни сигурност държавна тайна. Един главен прокурор няма право да отстъпва пред натиска на случайността, колкото и безогледна да е тя. Дори и да приеме, че Станишев е извършил някакво формално нарушение, т.е. нарушение, което носи външните белези на определено престъпление, г-н главният прокурор трябваше да приложи чл. 9, ал.2 от НК, съгласно който «не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна».
|
| Контакти: bas-os@bas-bg.org |