В частната държава на г-н Бойко Борисов 

  Проф.  Велко Вълканов

             Положението стана наистина нетърпимо. Една случайна личност, заела по странно стечение на обстоятелствата висок пост в държавата, се отдаде на властови разгул, който заплашва самите основи на държавността.  Никой няма право да разглежда държавата, колкото и висок да е постът му в нея, като своя частна собственост. Това между впрочем се казва и в самата Конституция: «Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или  отделна личност  не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.»” 

 Г-н   Бойко Борисов започна обаче да разглежда държавата, в която той е, в крайна сметка,  само един служител, тъкмо като своя частна собственост, като свой  домен,  като своя феодална собственост.  Не искам да бъда груб, но няма как да не кажа, че г-н Борисов започна  да се държи като разпасал пояса си селски ерген.

Воден не от интересите на държава, а от своите лични чувства, г-н Борисов предприе истинска хайка срещу представители на предишното правителство. С особена ярост той се зае да преследва бившия министър-председател г-н Сергей Станишев, когото уличи в едно много тежко престъпление – издаване на държавна тайна. За да удовлетвори низката си страст, той упражни брутален натиск и върху прокуратурата. Всеки ден (всяко денонощие!) той рушкаше прокуратурата да започне най-после наказателно преследване срещу Станишев. Видял се в чудо, главният прокурор изохка: «Ние не сме пожарна команда». Но не успял да се противопостави на натиска, той разпореди да започне наказателно преследване срещу Станишев. Поиска имунитета му.

            Ставаше все по-необходимо защитните механизми не само на обществото, но и на самата  държава  да влязат в действие. Трябваше да се спре властовият разгул,  да се спре самоизяждането на държавата. Така се стигна до естественото противодействие на самата държава в лицето на нейния глава – президента.

            Президентът Георги Първанов нямаше право да остане безучастен пред очевидната злоупотреба с държавната власт. Като държавен глава той  трябваше да защити не бившия министър-председател, а самата държавност, тъй сериозно застрашена от феодалистичните тежнения на сегашния министър-председател.

            С ясен глас г-н президентът заяви, че в «секретния доклад», заради който г-н  Сергей Станишев е привлечен към наказателна отговорност, няма нищо, което да застрашава националната сигурност, няма, с други думи,  нищо „секретно”, няма никаква „държавна тайна”.  Не зная дали може да има в държавата някой, който повече от нейния президент да има правото да казва какво застрашава и какво не застрашава националната й сигурност.  Но и ние самите, които се запознахме с този прословут  „секретен доклад”,  можахме да се убедим, че в него няма нищо друго освен лични взаимоотношения на достатъчно ниско равнище.Стои обаче въпросът как така главният прокурор се съгласи да привлече Станишев към наказателна отговорност, когато и на него (и преди всичко на него!) трябваше да е пределно ясно, че в случая не може да става и дума за издаването на застрашаваща националната ни сигурност държавна тайна. Един главен прокурор няма право да отстъпва пред натиска на случайността, колкото и безогледна да е тя. Дори и да приеме, че Станишев е  извършил някакво формално нарушение, т.е. нарушение, което  носи външните белези на определено  престъпление, г-н главният  прокурор трябваше да приложи чл. 9, ал.2  от НК, съгласно който «не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна».

„Престъплението” на Станишев е повече от малозначително, то не съставлява никаква обществена опасност. Искам да се надявам, че главният прокурор ще изпълни своя  граждански и професионален дълг и ще прекрати недостойния за държавата ни наказателен процес. В държавата ни се извършват достатъчно много и достатъчни тежки престъпления, за да си позволи прокуратурата да се занимава  с измислените от болни мозъци „престъпления”. Президентът Първанов каза и няколко думи, които ярко осветиха смисъла на усвоеното от г-н Борисов поведение. «Силната ръка – каза той - е знак за интелектуална слабост». Верни думи. Всеки се манифестира не с това, което няма, а с това, което има. Последва и незабавната реакция на г-н Борисов. Че как така ще обвиняват неговите министри в интелектуална недостатъчност? Че всички те си имат „очилца”!  Каква висока мярка за интелигентност!  Трябва да очакваме в най-скоро време и г-н Борисов да си сложи „очилца”.