Истината за Милошевич излиза наяве Комнен Бецирович*
На 11 март м.г. Хагският трибунал, създаден преди 13 години по инициатива на зловредната Мадлен Олбрайт, и проявил се като истинска инквизиция спрямо сръбската нация, остави да умре в килията си Слободан Милошевич Видният български юрист Велко Вълканов обвинява Хагския трибунал. Очевидно съдът и неговите господари си въобразяваха, че запечатвайки ковчега му, ще скрият и истината за югославската трагедия. Западните ръководители, които поради невежество или зловредната политика, подчинявайки се най-напред на Германия, а след това и на Съединените щати, хвърлиха цялата отговорност върху Милошевич.
Всъщност бившият сръбски президент в продължение на почти десетилетие, колкото продължи неговият процес, непрекъснато разобличаваше с доказателства чудовищните лъжи за него и неговия народ. И така се превърна от обвиняем в обвинител. И колкото процесът наближаваше своя край, толкова повече фактите се обръщаха против съда. Това се очакваше да стане особено с бившия югославски министър-председател Момир Булатович, който като свидетел трябваше в насрочения за средата на март разпит да представи неоспорими документи за отговорността на други актьори в югославската драма и по-специално на хърватския и мюсюлмано-босненския ръководител Франю Туджман и Алия Изетбегович. Те и двамата починаха, без никога да бъдат обезпокоени, освен най-общо и посмъртно. Съдът, пренебрегвайки своите задължения, побърза да изпрати Милошевич в онзи свят, като отказа да му окаже необходимото съдействие и да му даде подходящите лекарства – точно както това стана с десетина други сръбски обвиняеми.
Трибуналът на историята
Но ето че само няколко месеца по-късно истината за Милошевич, която съдът на Карла Дел Понте смяташе, че е погребала заедно с неудобния обвиняем, се връща със сила.
Видният българският юрист и хуманист Велко Вълканов, бивш председател на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, разкрива с многобройни документи, събрани в обемна книга, озаглавена “Те го убиха”, усилията на този комитет да докаже напълно неоснователния характера на обвиненията срещу Милошевич.
Нещо повече. Велко Вълканов влиза в дълбоките, обикновено скривани причини за драматичното разпадане на Югославия, които той представя чрез изказванията на самия Милошевич. Това той прави по-специално с известната му реч в Косово през 1987 г., която не престават да я изопачават, но преди всичко с дългата и блестяща пледоария, произнесена на 31 август и 1 септември 2004 г. пред съдиите в Хага, една пледоария, която ги остави объркани, но не ги отклони от криволичещия път на произвола. Тази реч, истинско завещание на Слободан Милошевич, съществува изцяло на френски в книгата, озаглавена “Моята истина”, публикувана от сп. “Balkans-Infos ”, ръководено от Луи Далма.
Книгата на Велко Вълканов, както и книгата на Момир Булатович, също излязла миналата есен, и която е от същия характер, са повод да си припомним думите на един голям сръбски теолог и проповедник епископ Николай Велимирович: “Смажи истина, изгори я, разпръсни й пепелта по четирите посоки на света, легни си да спиш, но когато се събудиш, ще видиш, че тя ще се изправи пред теб като заплашителна планина.” Можем да се възхищаваме на видния йерарх, канонизиран за светец от сръбската православна църква, на неговите “Молитви на езерото”, неотдавна издадени от “L’Age d’Homme”, които са истински псалми на сръбската и всемирна литература на 20 век.
Милошевич продължава от гроба си да печели своя процес, както правеше това от килията си, а хагският трибунал продължава да губи своя - без никаква надежда да може да се оправдае пред съда на историята, който е равен на Божия съд. ---------------------------
* Комнен Бецирович е френски писател от черногорски произход. Отзивът му е публикуван във френския вестник L’Action Francaise от 17 януари
2007 г.
|
