|
|
Държава ли сме или джунгла
проф. Велко Вълканов
От лошата държава по-лоша може би е само липсващата държава. Липсващата
държава е джунгла, в която единствено действащият закон e животинският произвол. При лошата държава
човек знае от кого и как да се пази. При липсващата държава човек не знае нито едното, нито другото.
Той е заобиколен от неизброими опасности, всяка от които може неочаквано да се стовари върху
него.
Нашата държава все повече клони към
липсващата държава. Тя абдикира от почти всички свои функции. Тук и там все още има някакви
белези на държава, но те трябва само да поддържат заблудата, че имаме държава. Сигурността на
гражданите е предоставена на самите тях. Съществува някакво Министерство на вътрешните работи,
но то свежда своята дейност до пропаганда на несъществуващи успехи в борбата с престъпността.
Ние сме проядени от престъпност, а то обявява, че било свело престъпността до равнището от 1989
г. Правосъдието е превърнато в една самозадоволяваща се система, която имитира правосъдие. То
не е държавна дейност, а частен бизнес — тържище, в което печели онзи, които наддаде повече.
Културата е забравена сякаш и от бога. Тя е предоставена изцяло на безогледния частен интерес,
който в името на парите е готов на всичко. Вместо да насажда красота и нравственост, «културата»
днес насажда низост в страстите, върху чиято основа разрастват порното, проституцията, хазарта,
насилието. Телевизия, радио, вестници тотално обслужват пошлостта. От красотата не се печели,
печели се от пошлостта, поради което и съзнателно я «култивират». Положението в образованието
е направо катастрофално. Едно изследване на Агенцията за младежта и спорта показва, че 40 процента
от младите хора никога не са чували за Дарвин, но затова пък почти всички знаят кой е Азис. А
известна наша журналистка не знае, оказа се, кой е Назъм Хикмет. Като човек, живял при три епохи,
ще кажа, че образованието днес се намира на несравнимо по-ниско равнище не само спрямо образованието
преди Десети ноември, но и спрямо образованието преди Девети септември. Във външнополитическите
отношения държавата ни съвсем е няма. Тя се отказа от своя суверенитет, което означава, че се
отказа от самата себе си. Външното министерство стана съвсем излишно, доколкото неговите функции
са поети от сричащ българския език генерал-губернатор, изпратен ни от САЩ.
Държавата напълно абдикира и от икономиката. Тя почти няма свои собствени производствени мощности
— всичко бе разпродадено, а в много случаи и подарено на хора от различни приятелски кръгове.
Тук действа нискочелата философия, че «държавата е лош стопанин». Но ако нашата държава е лош
стопанин, защо, пита се, не е лош стопанин чешката държава, чиято електроенергийната компания
ЧЕЗ изкупи и експлоатира значителна част от нашата електропреносна мрежа?
Присъствието на държавата трудно може да бъде открито и в сферата на частния бизнес. Тук пък
действа философията, че държавата няма работа в така наречената пазарна икономика. Всичко —
и производство, и търговия — е предоставено на възникващите частни монополи, чието безсърдечие
не познава граници.
Действувалият преди години държавен монопол не рядко отстъпваше пред интересите
на обикновените хора, защото загубите, които би претърпял в едно направление, той можеше
да компенсира с печалби в друго контролирано от него направление. За разлика от него частните
монополи милост нямат. Всеки евентуално отстъпен на хората лев е за тях чиста загуба, което самата
им природа не може да си позволи. Те ни диктуват цени, които са обосновани не от икономически
фактори, а единствено от тяхната алчност. И нашата държава наблюдава този ценови разгул тихо
и невъзмутимо. Господин икономическият министър Петър Димитров простодушно заяви, че намесата
на държавата в процеса на формиране на цените наистина се свежда до някакво «наблюдение». Ние,
рече той, «наблюдаваме цените». И какво следва от това, че “те” наблюдават цените? И аз ги наблюдавам,
но от това не произтича нищо добро — нито за мен, нито за останалите граждани. Наблюдаваме ги
и ругаем, при това все по-невъзпитано.
Доколкото нямаме държава, естествено е да приемем, че нямаме и правителство. Юридически съществува
наистина някакво правителство, но фактически то се намира отвъд социалното битие. Правителство,
оказало се без функции, се превръща в призрак. То съществува само като илюзия.
Ситуацията, както разбираме, е повече от нетърпима. Ние се нуждаем от държава, т.е. от обществено
образувание, което да осигури на всички нас нормално човешко битие. Ние не бива да правим грешката,
която направихме преди години, когато всичко бе държава. Но още по-недопустима би била грешката
да се откажем изобщо от участието на държавата в нашия духовен, социален и икономически живот.
Особено наложително е държавата да възстанови своето участие в икономическия живот на обществото.
Нека има частна собственост, но нека има и държавна собственост. Това съвсем няма да противоречи
на изискванията на пазарната икономика, доколкото държавата ще участва в нея наравно с другите
икономически субекти. Правото на държавата да има своя собственост, респ. свои производствени
и търговски предприятия се съгласува и с разпоредбите на нашата Конституция. Съгласно чл. 17,
ал. 2 от Конституцията «Собствеността е частна и публична». Някои обекти са обявени дори за изключителна
държавна собственост (чл.18, ал.1 от Конституцията. Държавата може и да установи държавен монопол
върху редица сектори от националната икономика (чл.18, ал.4 от Конституцията). Предоставената
достатъчно широка възможност за установяване и развитие на държавната собственост трябва да бъде
използвана. В някои сектори на икономиката тази необходимост се проявява с цялата си острота.
Всички сме свидетели например, че цените на млечните продукти се увеличиха съвършено независимо
от съответните икономически фактори. Ако млякото се изкупува от производителите 40-50 стотинки
литъра, няма как цената на един килограм сирене, което се прави от 5 литра мляко, да възлезе
на 6-7-8 лева. Поставя се при това положение въпросът дали не би могло да бъде създадено
държавно производствено и търговско предприятие, което да изкупува млякото от производителите
на изгодни за тях цени и след това да продава изгодно пък за гражданите произведените от него
млечни продукти.
Държавни производствени и търговски предприятия биха могли да бъдат създадени и в други сектори
на икономиката. Във всички случаи трябва да са одържавени стратегически важните за страната ни
обекти. Държавната собственост трябва да се превърне и в финансова опора на основните права на
гражданите. За да бъдат реални, т.е. практически осъществявани във всекидневния живот, основните
права трябва да са материално обезпечени. Сега държавата се подхранва финансово единствено от
данъците и другите парични тегоби, наложени на гражданите. Те са обаче крайно недостатъчни за
провеждането на една успешна социална политика. Днес пари няма нито за образованието и културата,
нито за здравеопазването, нито за осигуряване на безопасността на гражданите, нито за пенсии
на хората и т.н. Без да е изключителна, държавната собственост трябва постепенно да се превърне
в доминираща. С разгръщането на система от успешно функциониращи предприятия, държавата трябва
постепенно да направи излишен – в определени сектори — частния бизнес.
Държавната собственост успешно функционира в редица западни държави. Така например през 1982
година социално ориентираното правителство на френския президент Франсоа Митеран започна програма
за широка национализация. 13 от 20-те най-големи фирми във Франция станаха собственост на държавата.
По-късно дясно-центристките правителства намаляват обема на държавната собственост, но въпреки
това делът на публичния сектор в БВП на Франция остава по-висок, отколкото в редица
други страни, приели еврото. В много държави — Белгия, Турция, Израел, Гърция, Индия, Иран,
Виетнам, Китай и др. — военната промишленост е 100 процента държавна. В други страни собствеността
е смесена — има военни заводи, които са 100-процента държавна собственост, има и заводи, в които
държавата притежава контролния пакет от акции - над 51 процента
В никакъв случай не може да се приеме тезата, че държавната собственост е изначално губеща. (Всичко
се свежда до организация на производствените отношения.) Още по-малко приемлива е тезата, че
там, където има държавна собственост, има и тотална корупция. Обратното е вярно. Корупция има
при условията на частния бизнес, защото, за да се осъществи, частният бизнес в много случаи
трябва да премине през определено държавно звено, където стои чиновникът със своите нескрито
користни очаквания. Ако очакванията на чиновника не бъдат удовлетворени, няма да бъде удовлетворен
и частният бизнес. Корупцията е следователно явление, което се развива в отношенията между
частния бизнес и държавния апарат. Тя е, общо взето, невъзможна там, където собствеността е само
държавна. Чиновник не може да рекетира чиновник просто защото няма какво да получи от него.
Наред с развитието на държавната собственост е наложително и непрекъснатото развитие на кооперативната
собственост. Кооперациите в много случай най-добре съчетават частния с обществения
интерес. Те са дело на трудови хора, поради което отношението им към ония, които прибягват
до тях, е отношение като към трудови хора. Кооператорът вижда в тях самия себе си, в резултат
на което той е предварително освободен от алчността, толкова характерна за частния бизнес в
чистия му вид.
Статията е публикувана на 25 септември 2007 г. във в-к "Земя"
|
