Дали наистина  БСП е на власт?

                                          проф. Велко Вълканов

 

          Тези дни с изненадващо голямо закъснение установих (сякаш прогледнах), че трите най-високи длъжности в системата на държавния апарат – президент, председател на НС и председател на МС - се заемат от представители на БСП (при уговорката, че ще смятаме Първанов за представител на БСП).  Това веднага  ме върна към началото на този така наречен “демократичен” период от нашето развитие, когато оживено се обсъждаше въпросът за участието на новосъздадения Съюз на демократичните сили в структурите на властта. Практически той бе  вече във властта. Но докъде все пак той трябваше да бъдат допуснат? 

          Спомням си добре, че след дълги преговори СДС и БСП  най-после се  споразумяха за формулата 2 от 3, която означаваше, че от трите най-високите държавни длъжности   две трябва да останат за  БСП. С други думи, ако БСП заеме които и да са две от трите  високи длъжности, другата висока длъжност ще бъде предоставена на СДС. Тази формула съответстваше на резултатите от произведените през 1990 г. избори за   Великото народно събрание  избори,   които дадоха значително предимство на БСП.

          Така съгласуваната формула на властта претърпя твърде зигзагообразно развитие, подчинено на резултатите от произведените по-късно президентски и парламентарни  избори. Няколко пъти тя се променя ту в полза на БСП, ту в полза на други политически сили, в частност на СДС и на НДСВ.

          Президентските избори през  2002 г. и парламентарните избори през 2005 г. върнаха на БСП и трите властови позиции. Днес  и “тримата големи”  са  представители на БСП.  Съществуват следователно определени основания да кажем, че БСП се радва на възможно най-добрата за нея формула:   3 от 3. 
 
          Но дали резултатът  3 от 3 е наистина в полза на БСП?  Отговорът е  нееднозначен, защото самата БСП е нееднозначна. 

          БСП от 2007 г.очевидно  не е БСП от 1990 г.    БСП’90  бе социалистическа партия, т.е. партия, чиято крайна цел бе изграждането на социалистическо общество. БСП’07 г. е социалдемократическа партия със силно изразен десен уклон, т.е. партия, която активно работи не за изграждането на социалистическо общество, а за утвърждаването на реставрираната капиталистическа система.  По своето практическо поведение тя не се различава от класическите буржоазни партии.

          Налага се следователно  изводът, че БСП’90 и БСП’07 са две различни по своята природа политически партии. Между тях съществува само някаква  далечна родствена връзка.  Ето защо онова, което би могло да се каже за   едната от тях,  не би могло да се каже за другата от тях.

          БСП’90  (която съществува  виртуално в членската маса на БСП’07)  се намира, разбира се, извън действието на въпросната формула във всичките й възможни варианти – просто защото тя отдавна вече не е във властта.Нейната социалистическа същност е несъвместима с установилата се у нас буржоазна политическа система.   БСП’90 беше и продължава да е подлагана на системен морално-политически остракизъм. Целта е тя да бъде изхвърлена от държавно организирания живот на обществото.

           Би ли   могло обаче да се мисли, че формулата 3 от 3 намира приложение и спрямо  БСП’07 г.?  Номинално тази БСП наистина притежава и трите най-високи властови позиции. По същество обаче тя не притежава нито една от тях. Строго взето, тя няма никакво реално участие в упражнявана днес държавна власт.  Практически тя е също извън властта.

          Реалната политика на България се определя днес не от българските политически партии, а от господстващите през последните две десетилетия геополитически сили – НАТО, Европейския съюз и преди всичко САЩ. Всички жизнено важни за нас въпроси се решават не от българските власти, а от посочените външни сили. В изпълнение на  приетите отвън решения,  ние изпращаме войски в чужди страни, затваряме собствените си електроцентрали, повишаваме или отказваме да повишим заплатите и пенсиите на   гражданите и пр. и пр. (Отвън  решават дори и такива въпроси  като например въпроса дали да ядем или да не ядем шкембе чорба.)  В своето отношение към реалната власт  БСП’07 не се различава от другите български партии.   По нито един съществен въпрос тя не отстоява собствена позиция. Нейните представители във властта  плътно  следват всички давани отвън указания.  

          Но БСП’07 не би могла  да провежда реално никаква собствена  политика и поради   създадените вътре в  страната условия.

За да си осигури макар и само за няколко години плодовете на властта, ръководството на БСП’07  я вкара  в коалиция с две партии, които предварително й отнеха възможността да провежда собствена национална и социална политика. Както ДПС, така и НДСВ са дълбоко корумпирани антисоциални  партии, които използват властта единствено за своето собствено обогатяване. А ДПС освен всички друго  провежда и една очевидно антинационална (антибългарска) политика, насочена към разиграване на косовския вариант. Така, блокирана от своите партньори по власт, БСП’07 инкасира вече крупни политически загуби.  В последните местни избори тя изживя унижението да се окаже дори след ГЕРБ - една набързо сглобена партия, в която провалилото се  НДСВ  прехвърли всички свои корупционни надежди.

          Следователно  БСП’07 днес фактически  се намира не при формулата 3 от 3, а при формулата 0 от 3. Пътят, по който тя върви, неизбежно ще я изхвърли за много години от властта  -  не само реално, но и номинално. Властовата формула  3 от 3 ще бъде за нея далечен блян.

          Принуден съм следователно да кажа, че заради извличаните от властта мимолетни изгоди БСП’07 изяжда собственото си бъдеще.  Тя става жертва на компромиси, които я лишават от нейната историческа идентичност и оправдават нейното съществуване.  Всъщност тя отиде извън всички  компромиси, за да се окаже на една съвършено друга (принципно друга) политическа позиция. Отказала се от себе си, БСП’07 ще се превърне в обикновената политическа партия за втора употреба, която понякога ще бъде използвана, за да се запуши една или друга неголяма пробойна в буржоазната политическа система.

          В тази статия не отправям, както, надявам се, е забелязано, упреци към никого и за нищо. Позволих си само да направя някои констатации.

Статията е публикувана във в-к "Нова зора" на 12.02.2008 г.