Из стихосбирката “Дежурен огън”

Иван Северняшки

Дежурен огън

На моите приятели, които
преминаха по скелите
на Димитровград и Кремиковци

Те горят в зелените си ватенки
и поддържат огъня с цигарите.
Те допушват свойте денонощия
и запалват новите си дни.
Помежду си се наричат “батенки”,
с други имена не ги наричайте!
Те спорят, коват кофраж с ръцете си,
с двете си добри ръце, с които
вдигат срещу вятъра яките си.
Сутрин ръстът им така израства,
че каскети облаците стават.
И денят в очите им се смесва.
Махат със ръце за поздрав.
Горки ги нарече: “Хората на дъното”,
а пък те дори и във съня си
се катерят върху свойте скели...
Ако в нещо досега им вярвам,
ако вярвам в дните и в тревогите,
то е, че в сърцата и цигарите
носят винаги дежурен огън.