Декларация
на Националната конференция
“Не на чуждите военни бази в България! Да на мира!”
На 25 февруари 2006 г. в София се състоя Национална конференция с международно участие, на която бяха обсъдени последиците от евентуалното създаване на чужди военни бази в България, в каквато насока се водят преговори между правителството на Република България и правителството на САЩ. В конференцията взеха участие изтъкнати учени и представители на обществеността от страната и чужбина:
от Германия - г-н Франк Болоу, от Гърция - г-н Никос Зокас,
от САЩ - г-н Рамзи Кларк. Получени бяха и писмени послания от председателя на ЦК на Комунистическата партия на Руската федерация г-н Генадий Зюганов и от председателя на Световния съвет за мир и председател на Кубинското движение за мир и суверенитет на народите г-н Орландо Фундора Лопес.
В станалите разисквания бяха изложени редица заслужаващи цялото внимание доводи против създаването на чужди военни бази в страната ни.
Опасните за страната ни последици се проявяват в няколко насоки.
1. Сериозно ще бъде увреден суверенитетът на Република България. Чуждите военни бази в страната ще затруднят в най-голяма степен провеждането на независима вътрешна и външна политика на страната. Постоянното военно присъствие на една чужда държава ще превърна страната ни в подопечна територия.
Освен това лицата от чуждите военни бази няма да се подчиняват на българския правен ред, което е пряко посегателство върху едно от най-съществените свойства на суверенната държава – пълната й юрисдикция спрямо всички лица, намиращи се на нейна територия.
2. Настаняването на чужди военни бази на територията на страната ни по същество ще доведе до отчуждаването на определени части от нея. Управлението, владеенето и ползването на тези части от територията ни ще бъдат практически предоставени на една чужда държава. При това възниква и твърде сериозният въпрос доколко ще е възможно да се освободим по-нататък от вгнездилите се в територията ни чужди военни бази. България ще се превърне в постоянен военен полигон на една чужда държава.
3. Сериозно ще бъде застрашена националната сигурност на страната ни. Чрез чуждите военни бази България ще се окаже обект на ответни военни удари и терористични атаки, които поне досега й бяха спестени.
4. Използването на чуждите военни бази за агресия срещу други държави ще превърне страната ни в съучастник на извършваната агресия с цялата произтичаща от това международноправна отговорност.
5. Сериозно ще бъдат увредени отношенията на България със редица близки и далечни страни. Във всички случаи дълбоко ще бъдат увредени отношенията ни с Руската федерация. Създаваното напрежение между държавите е заплаха за мира в региона и не само в него.
6. Чуждите военни бази ще са източник на несъвместими с правния ред и обществения морал прояви. Около тях неизбежно никнат гнезда на проституция, наркомания и престъпност. Не бива да се изключва и възможността те да се превърнат в затвори и места за изтезаване на политически противници.
7. Чуждите военни бази са сериозен източник на екологично замърсяване на страната ни. Военната база в Змейово е пряко доказателство за това.
8. Чуждите военни бази ще създадат за страната ни материално-финансови затруднения, които са толкова по-непоносими днес, когато българският народ е изложен на същински глад и мизерия.
С оглед на изложените обстоятелства Конференцията настоятелно предлага на българското правителство да се откаже от намерението да предостави територията ни за създаване на чужди военни бази. Нито то, нито дори парламентът не бива да си позволява да взема решение по толкова съдбоносни за страната ни въпроси. Както въпросът за настаняването на чужди военни бази в България, така и въпросът за изпращането на българска войска в чужбина може да се решава единствено и само чрез допитване до народа, т.е. референдум.
Правителството не бива да забравя поуките от историята. Преди 65 години друго българско правителство ни прикачи към претендиращия тогава за световно господство Германски райх. Известно е какви бяха последиците и за Германския райх, и за България и за правителството, приело фаталното решение. Като ни приобщава по най-неподходящ начин към една друга, също претендираща за световно господство държава, българското правителство се излага на същите рискове, на което се изложи и правителството от 1941 г. България трябва да вижда своето бъдеще не в конфронтацията с едни или други държави, включвайки се в агресивни военни блокове и съюзи, а в създаването и поддържането на трайни приятелски отношения с всички народи. За нея мирът и социалната справедливост както вътре в страната, така и в отношенията между народите трябва да са върховна ценност.
Призоваваме правителството на България да прояви мъдрост и чувство за отговорност пред народа и историята.
София, 25 февруари 2006 г.