Из стихосбирката “Дежурен огън”

Иван Северняшки

Диалектика

Тиха смърт, без тревога и знаме,
без надежди и без борба,
много често на твоето рамо
ний отпускаме морно глава.

Няма спорове, няма проблеми,
има дребни мечти, дребна страст,
и вълните на бурното време
укротени пристигат при нас.

И живеем, живеем, но всъщност
ний сме смъртници в своя ковчег,
и се борим за хляба насъщен,
за пари и за власт в тоя век,

който вдига над нас барикади
за борба със прогнилия свят,
в боя винаги първите падат,
а страхливите – нивга не мрат.

По-далече от боя без знаме,
те воюват за свийте права,
аз не искам на твоето рамо
като тях да отпусна глава.

Нека бъда сред първите в строя –
един смел и безимен войник.
Все едно как ще падна във боя –
от предател или от щик.