|
|
проф. Велко Вълканов
Неотдавна участвах в телевизионно предаване, посветено на Октомврийската революция. Мой единствен опонент бе водещият това предаване — млад човек, който не бе живял достатъчно, за да натрупа собствени разбирания по обсъжданите въпроси, но който бе успял все пак да натрупа някои сериозни предубеждения. Своето отношение към Октомврийската революция и към възникналата върху нейна основа съветска държава, младият човек изрази с презрително изречената дума «диктатура». Очевидно не само този млад човек, а и много други смятат, че думата “диктатура” е достатъчна, за да характеризират ужасния характер на определена държава.
Заблудата е голяма.
Всяка държава е диктатура. Тя установява определени норми за поведение — правни норми, които са безусловно задължителни за всички, намиращи се на нейна територия. Неизпълнението на някоя от правните норми има за пряка последица прилагането на държавна принуда в различни степени на интензивност. Ако извършите престъпление, наети от държавата лица — полицаи, ще сложат на ръцете ви белезници, а други, пак наети от държавата лица — съдии, ще ви изпратят в затвора. В някои държави — например в САЩ, могат дори да ви осъдят и на смърт.
Въпросът следователно е не дали една държава е диктатура, а каква е тази диктатура, т.е. от кого и в чии интереси тя се упражнява.
Във всяко съвременно общество съществуват големи групи хора — класи, т.е. групи, които се различават по своето отношението към средствата за производство. Онези, които притежават средствата за производство, без обаче да работят с тях, биват определяни като капиталисти, а ония, които работят със средствата за производство, без обаче да ги притежават, биват наричани пролетариат или работническа класа. Съществува и една средна класа — група от хора, които притежават определени средства за производство и сами работят с тях.
Всяка от тези класа води упорита политическа борба, за да овладее държавата и по този начин да я подчини на своите икономически интереси.
От общата теория нека преминем към конкретната действителност.
В държавата България след 9 септември 1944 г. бе установена власт на хората на труда (работници, селяни, трудова интелигенция) Като всяка друга държава и тази държава бе диктатура. Но това бе диктатура, упражнявана в интерес не на капиталистите, които вече и не съществуваха като класа, а на трудовите хора. Хората работеха за себе си, а това, което възникваше в резултат на техния труд, разпределяха помежду си. Разпределението ставаше не всякога достатъчно справедливо. Но проявите на несправедливост можеха лесно да бъдат отстранени, доколкото това бе въпрос на елементарно политическо решение.
След 10 ноември 1989 г. в България се възстанови властта на капиталистическата класа, т.е. установи се диктатура на капитала. Всички основни въпроси вече се решаваха и решават преди всичко в интерес на капиталистическата класа.
Обругали диктатурата на пролетариата и по този начин компрометирали самата дума диктатура, представителите на новата господстваща класа полагат постоянни усилия да прикрият същността на упражняваната от самите тях диктатура. Тяхната власт, уверят ни те, била не диктатура, а демокрация. Лъжата е повече от цинична.
Демокрацията, която по своето понятие е власт на народа, е също диктатура. Тя е диктатура, доколкото народът диктува, т.е. определя едностранно и категорично условията, при които организираното в държава общество ще живее. Но е ли власт на народа държавата ни днес? Отговорът е без всякакви колебания отрицателен. В тази, условно казано, наша държава народът няма никаква власт.
По конституция народът би трябвало да упражнява властта пряко — чрез референдуми, или непряко — чрез избрани от него лица, които да го представляват в съответни органи на държавата. Но народът не упражнява нито едната, нито другата форма на «своята» власт.
Никога досега —вече 16 години от приемането на новата Конституция — не е имало общонационален референдум. Можем следователно да кажем, че тази форма на упражняване на властта реално не съществува. Съществува ли обаче реално и другата форма на упражняване на властта — представителната форма?
Само наглият лицемер би могъл да си позволи твърдението, че лицата, които трябва да ни представляват в съответните държавни органи (президент, народни представители, съветници), са избирани наистина от самия народ. Всички кандидати за изборни длъжности се избират фактически не от народа, а от господстващата капиталистическата класа. Биват избирани не ония, зад които застават по-големи групи хора, а ония, зад които стоят по-големи суми пари.
Последните местни избори у нас разкриха цялата грозна същност на тази така наречена демокрация. Купувани бяха не само гласове, купувани бяха и цели избирателни комисии. Освен това с притежаваните от тях мощни медийни институции капиталистите постоянно манипулираха обикновените трудови хора, като им натрапваха подсъзнанието, че тъкмо предложените от тях кандидати за съответната изборна длъжност са възможно най-добрите. Така хората ставаха жертва на собствената си заблуда, защото онова, което е влязло в подсъзнанието им, неизбежно влиза и в съзнанието им, за да определи по-нататък и тяхното поведение. Това, което става у нас, става — в една или друга форма — във всички други капиталистически държави. Изключения няма.
Завладели държавната власт, хората на капитала упражняват една безогледна диктатура над вас, трудовите хора. Те диктуват всички условия на вашия живот.
Те не ви питат каква да е цената на насъщния ви хляб. Те ви я диктуват.
Те ни ви питат каква да е цената на сиренето. Те ви я диктуват.
Те не ви питат каква да е цената на парното ви отопление. Те ви я диктуват.
Те не ви питат каква да е цената на автобусния ви билет. Те ви я диктуват.
Те не ви питат каква да е цената на лекарствата ви. Те ви я диктуват.
Те не ви питат каква да е вашата пенсия. Те ви я диктуват.
И така нататък и така нататък. От начало докрай диктатура и само диктатура.
Като истинска «демокрация» капиталистическата държава ви предоставя, разбира се, и цялата възможна свобода. Но свободата се оказва все пак достатъчно различна. На вас е предоставена свободата да говорите, а на капиталистите — свободата да ви ограбват. Имате обаче не само свободата да говорите. Ако хлябът ви е твърде скъп, имате свободата да не го купите и вместо хляб да ядете пасти. Ако автобусният билет не е по вашите възможности, имате свободата да ходите пеша, което при това е и толкова здравословно. Изобщо имате свободата да избирате между диктуваните ви от капитала условия и социалната ви гибел. Искате ли все още да живеете, няма как — ще се подчините на диктата на капитала. Все повече обаче нараства броят на хората, които, изправени пред наложения им нечовешки избор, предпочитат смъртта пред унижението.
В резултат от действието на така упражняваната диктатура капиталистите все повече богатеят, докато хората на труда все повече обедняват. Богатството на едните се оказва превърната форма на бедността на другите. Понякога, за да успокоят собствената си съвест, богатите подхвърлят някакви трохи на бедните. Те имат тази слабост — да разиграват една показна благотворителност, която обаче в крайна сметка само подчертава налаганата (диктуваната!) от тях социална несправедливост.
Диктатурата на капитала е насочена срещу хората на труда. Тя обаче е насочена и срещу всеки, които иска да запази своята човешка природа. Капиталът убива човечността дори у капиталиста, доколкото в крайна сметка не капиталистът управлява капитала, а капиталът управлява капиталиста. Лишен от всякаква човечност, капиталът лишава от човечност всеки, който се подчини на неговата власт. И с просто око се вижда нарастващата в обществото ни безчовечност.
Ето защо:
Долу диктатурата на капитала!
27 ноември 07.
Статията е публикувана във в-к "Земя" на 4 декември 2007 г.
|
