Добронамерен отговор
на
добронамерена статия
Велко Вълканов
Минчо Минчев
Във в.”Дума” от 22 август тази година е публикувана статията на проф. Иван Ковачев “Фарсът “Преход към демокрацията”. В статията си проф. Ковачев се противопоставя на позициите, застъпени в нашата статия “Автопортрет на Волен Сидеров”, публикувана също в “Дума” от 2 август т.г. Не всяка статия изисква, разбира се, отговор. Но статията на колегата Ковачев издава лична почтеност и доброжелателност, поради което тя заслужава, смятаме, нашия отговор. Ще се спрем на някои от основните въпроси, поставени в статията на проф. Ковачев.
1. Проф. Ковачев смята, че сме постъпили некоректно спрямо Волен Сидеров, като не сме посочили и използваната от него лява фразеология “Обективността изисква - пише проф. Ковачев - да се казват както отрицателните неща, така и положителните. Ако бяха направили това, двамата втори щяха да бъдат убедителни и нямаше да се мисли, че статията им е начин за омърсяване на човека”.
Не ще и дума: необходимо е наистина да бъдем обективни и да посочваме не само отрицателното, но и положителното във всеки подложен на критика човек. Но питаме Ви, колега Ковачев, какви трябва да са онези положителни прояви на Волен Сидеров, които биха могли да заличат тежкото впечатление, което оставят написаните от него статии. Тези статии дават ясно да се разбере, че имаме работа с отявлен антикомунист. Антикомунизмът, като роден брат на фашизма, винаги трябва да ни наосторожва. Не всеки, който е антикомунист, е, разбира се, фашист, но всеки фашист е антикомунист. В контекста на изповядвания от Сидеров безпросветен антикомунизъм използваната от него лява фразеология не може да има никакво значение. За нас тя е само некоректен, спекулативно разигран от Сидеров опит да привлече на своя страна и за своите цели чужди на същностната му идеология избиратели.
2. Крайно неточна е тезата на проф. Ковачев, че “Волен Сидеров и “Атака” са неделими”. Те са не само “делими”, но в редица направления дори и несъвместими. Във всички случаи “Атака” е едно, а В.Сидеров - друго. Коалицията“Атака”, тази която постигна изборния успех, е некомунистическа, но в никакъв случаи не и антикомунистическа формация, в която се включили убедени антифашисти и искрени патриоти като Р. Воденичаров, М. Минчев (гл.редактор на “Нова зора”), Огнян Сапарев, Стела Банкова и редица други. Програмата на “Атака”, обявена във в. “Нова зора”, също говори за изцяло патриотични и демократични цели и намерения. Но това, което може да се каже за Коалицията “Атака”, съвсем не може да се каже за нейния лидер Волен Сидеров.
Колегата Ковачев вероятно не знае, че основните фигури в Коалицията “Атака”, тези, които всъщност я и създадоха, бяха принудени решително да се разграничат от В.Сидеров.
В статията си “С какъвто се събереш такъв ли ставаш” (в.”Нова зора” от 2 август 2005 г.),
Р. Воденичаров съобщава за дълбоко изживените разочарования на хората, гласували за “Атака”: “Вместо коалиция “Атака” да трупа парламентарен опит и да се покаже като конструктивна, а не като деструктивна група, лидерът Волен Сидеров продължи с митингаджийски стил и ненужни обиди към председателстващия, към журналистите и депутатите. Получи се обратен ефект, който обрисуваше коалиция “Атака” като дясна, екстремистка формация, трудно различима от партията “Атака” като щурмови отряд на СДС”. По-нататък Р. Воденичаров съобщава за реакцията на ония, които са гласували за “Атака”: “А когато заседанията за избор на правителството бяха прекратени, започнаха телефонните обаждания в редакцията на “Нова Зора”. Гражданите гласували за “Атака” плачеха и нареждаха на главния редактор: “Вие ни излъгахте. Всичките ни усилия отидоха напразно. Вашият вестник и парламентарната група на Атака” станаха подлоги на СДС, на тези, които разграбиха България!” Р. Воденичаров продължава: “Неусетно лидерът на коалицията “Атака” се беше превърнал във вожд, който не търпи чуждо мнение и който смята, че еднолично може да приема всички решения.”
Разграничи се от поведението на В.Сидеров и гл. редактор на “Нова Зора” Минчо Минчев. В статията си “Нивата и жътварят на успеха” (“Нова Зора” от 9 август 2005 г.) М. Минчев обосновано и задълбочено осъжда изпълнената с политическа корист проповед, че “оттук нататък - една нация, една партия, един водач” Според М. Минчев “България няма нужда от командири и вождове, които активизират огнището на противопоставянето и омразата вътре в нацията за сметка на идеалите на хуманизма и демокрацията”. И по-нататък: “Соченето на врага с пръст, облеченият в естрадни одежди евроскептицизъм, твърде ранният стремеж към обожествяване на вожда, биха били детско занимание, ако не подсказваха симптомите на явление с опасни последици”. Наблюдавайки това явление на свикания от лидера на Атака” митинг пред Народното събрание, М. Минчев се вижда принуден да се обърне и да напусне митинга.
Тезата ни, че Коалицията “Атака” не е Волен Сидеров, намери израз и в обстоятелството, че вече няколко души от парламентарната група на “Атака” я напусната, за да се обявят за независим.
3. Проф. Ковачев е силно впечатлен от обстоятелството, че В.Сидеров, сечейки и наляво, и на дясно, без да се страхува от никого, получил нещо много интересно – бил успял! Тук отговорът ни ще бъде много кратък.
Вярно е, че В. Сидеров (и всъщност не В. Сидеров, а коалицията “Атака”, в която се включиха много достойни хора), успя. Но знаете ли защо успя? Защото той, респ. коалицията “Атака” използва програмните искания на една друга партия – Българската комунистическа партия “Георги Димитров”. Тази партия обаче за огромно съжаление на хиляди български граждани не бе допусната до участие в изборите. ЦИК, фалшифицирайки някои фактически данни, отказа да регистрира БКП “Г.Димитров” за участие в изборите. Мога с увереност да кажа, че ако тази партия бе допусната да участва в изборите, “Атака” никога нямаше да има получения изборен резултат. Този изборен резултат щеше да го получи БКП “Г.Димитров”. Стана наистина така: някои късогледи хора, изключвайки БКП “Г.Димитров”, отвориха пътя за В. Сидеров.
4. И накрая да отговорим на последния, поставен от проф. Ковачев, въпрос. Защо, пита проф. Ковачев, не сме се сетили да създадем и оглавим едно “хуманно движение в нашия политически живот”. Ако е за сещане, сещали сме се, колега Ковачев. Но не мислим, че се нуждаем от някакво ново движение, което по същество ще бъде нова политическа партия. Това, от което се нуждаем ние, от което се нуждае цялото общество, то е една силна Комунистическа партия. За това именно и трябва да работим.
А иначе по всичко останало сме напълно съгласни с проф. Ковачев.
София, 22 август 2005 г.
