ДПС на  двадесет години

Митове и действителност

Кратък документален разказ

                                                             Проф. Велко Вълканов

            Движението за права и свободи (ДПС) навършва двадесет години. То  бе   създадено на 4 януари 1990 г. във Варна, а учредителната му конференция се състоя   на 26-27 март 1990 г. в София. На 26 април 1990 г. Движението бе и  регистрирано по Закона за политическите партии.

ДПС е достатъчно широко обсъждано. Поради това тук ще се въздържа от всякакъв коментар на неговата политическа и правна природа.  Ще си позволя единствено да внеса яснота относно политическите сили, които го  внедриха  в нашата политико-правна  система.  Представители на ГЕРБ (например Божидар  Димитров), лидери на политически партии (например Волен Сидеров), както и различни други субекти разпространяват твърдението, че ДПС е създадено от БКП/БСП.  Какъв е смисълът на това твърдение  е въпрос, който ще отмина.  Ще премина направо към съответните правно документирани факти, които ще ни отговорят на въпроса кой всъщност легитимира ДПС.

На 8  октомври 1991 г. 93-ма народни представители от Седмото велико народно събрание внесохме в Конституционният съд искане:

а) съдът да даде  тълкуване на разпоредбата на чл.4, 5, 11,ал.4 и чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България и

б) съдът да се произнесе по конституционността на Движението за права и свободи.   Искането бе образувано в конституционно дело № 1 за 1991 г.

На 4 ноември 1991 г. в Конституционния съд постъпи ново искане от  53-ма народни представители от 36-то  Народно събрание, обозначено като „Допълнителна молба”, в която подписалите го народни представители, след като заявяват, че се присъединяват към вече направеното от 93-мата народни представители искане, правят и две нови искания:

а) Конституционният съд да обяви за противоконституционна  разпоредбата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби  на Закона за политическите партии (ЗПП)  и

 б) Конституционният съд да се произнесе по статута на депутатите, избрани с листата на ДПС.

В изпълнение на указанията, дадени от Конституционния съд с определение от 12  ноември  1991 г., исканията на двете групи народните представители бяха формулирани така:

а)  да се установи и обяви противоконституционнността  на § 6  от преходните и заключителните разпоредби на ЗПП;

б) да се установи и обяви  противоконституционнността на ДПС.

Конституционния съд, който се състои от 12 души,  постановява  своите решения с абсолютно мнозинство, т.е. с мнозинство от  7 (седем) души. Искане, което не   успява  да събере мнозинство от 7 души,  се отхвърля. На заседанието на 13 април 1992 г., на което се разглеждат исканията на двете групи народни представители, участват 11 конституционни съдии.    Отсъства съдията Милчо Костов.

На 21 април 1992 г.  Конституционният съд   обявява своето решение:  

1. Отхвърля искането на 93-ма народни представители от съставя на Великото народно събрание, към което са се присъединили  и 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание за обявяване  противоконституционнността на  Движението за права и свободи на основание чл.11, ал.4 от Конституцията на Република България.

2. Отхвърля искането на 53-ма народни представители от 36-о Народно събрание за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи  в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г.

3. Прекратява производството по делото в частта относно искането на 93-ма народни представители от съставя на Великото народно събрание, към което са се присъединили и 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание за обявяване противоконституционнността на Движението за права и свободи на основание  чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България.

            Под това решение стоят подписите на следните пет конституционни съдии: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов и Теодор Чипев. Те  са приели,  че ДПС не е противоконституционнна партия.

            Шест конституционни съдии, именно Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев са   застанали на становището, че ДПС е противоконституционна партия. Тяхното становище обаче не можа да се превърне в решение на Конституционния съд  просто  защото  не  успя  да събере необходимите седем гласа.  Така една правна аномалия – малцинството да доминира над мнозинството,  доведе до една сериозна политическа аномалия.

            Петимата конституционни съдии, които със своя вот, узакониха ДПС, са -всичките (!) - представители на СДС.  Между тях няма нито  един представител на БСП.

С това моята задача – да посоча силите, които узакониха  ДПС -  е приключена.  Оставям открит въпроса какво тези сили са преследвали, узаконявайки ДПС.

Статията е публикувана във в-к „Труд” на 11 януари 2010 г.