БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

Двойният стандарт на натовското правосъдие

                                             Проф. Велко Вълканов

          Арестуваха Радован Караджич.  Срещу него са повдигнати редица тежки обвинения, между които и обвинението в геноцид спрямо босненското население  от Сребреница. Знаем какво бе извършено през 1995 г. в този град:  няколко хиляди босненци станаха жертва на разпалената отвън братоубийствена война. Но дали всичко знаем? Нас ни информират строго избирателно. Говорят ни за жестокостите, извършени от сърбите, но почти нищо не ни казват за жестокостите, извършени спрямо тях. Едни участници в гражданската война се сатанизират, други се героизират. Ония, които охотно пишат за драмата в Сребреница, нищо не пишат за драмата преди това около Сребреница..

          Сребреница е неголям град в Източна Босна  с население от 37 хиляди души, от които 73% са мюсюлмани и 25 % сърби. Градът е анклав, т.е. намира се в област, населена предимно със сърби. Когато започва гражданската война, в Сребреница е дислоцирана 28-а мюсюлманска дивизия,  командир на която става  покрилият се по-късно   с мрачна слава  Насер Орич.

          Орич  е босненски мюсюлманин, служил в югославските специални служби (бил е дори в личната охрана на Слободан Милошевич), който в началото на 90-те години е командирован в полицията в Босна. След разпадането на Югославия Орич оглавява силите за «териториална отбрана» — отначало в родното му село Поточари, а след това в Сребреница. И именно тук, в Сребреница, той проявява своята природа на масов убиец.

          От 1992 г. до 1995 г. въоръжените отряди на Орич предприемат постоянни набези срещу околните сръбски села, избивайки хиляди мирни жители. Техните жертви се изчисляват на повече от три хиляди сърби.  Пропищялото сръбско население търси помощта на босненската сръбска армия и тази помощ идва. През юли 1995 г. войската  на ген. Ратко Младич атакува Сребреница и я превзема. Започва излязло извън всякакъв контрол отмъщение. В армията на Младич са много сърби, чиито близки са били изклани от хората на Орич. Те стоварват своя гняв върху жителите на Сребреница, много от които са съвършено невинни. Чувството за мъст е, както винаги,  глухо за вопъла на справедливостта.

          Възниква естествено и въпросът за отговорността — както на едните, сърбите, така и на другите, босненците. Но — и тук виждаме да се очертава двойният стандарт — докато лидерите на сърбите в Босна са привлечени към най-строга наказателна отговорност, лидерите на босненските мюсюлмани, са освободени от всякаква отговорност.

          Същият този Насер Орич, за който по-горе става дума, бе изправен да отговаря за престъпленията си пред така наречения  Хагски наказателен трибунал за бивша Югославия, където той обаче, представете си, бе оправдан. Първоначално   осъден на две години лишаване от свобода, Орич по-късно бива напълно оправдан от апелативната инстанция на Хагския трибунал, защото, оказало се, не бил човекът отговорен за действията на командваните от него въоръжени сили.

          Ето какво точно гласят мотивите на този, с извинение, «съд»: «Доказателствата, че тези престъпления са извършени, не са достатъчни, за да бъде човек осъден за тях. Необходими са факти, които да потвърдят, че именно подсъдимият е отговорен за тях. Само в този случай може да бъде постановена осъдителна присъда.»

          Какво се оказва? Че политикът Радован Караджич, президент на Република Сръбска (от 12 май 1992 г. до 30 юли 1996 г.), е отговорен за извършените в  Сребреница престъпления от босненско-сръбските войници, а Насер Орич, военният командир на босненско-мюсюлманските войници, не е отговорен за извършените от тях престъпления  в селата около Сребреница.

          Двойният стандарт се проявява последователно с цялата възможна наглост.

          Сърбите във всички случаи са виновни, останалите -  босненци, хървати, албанци, са във всички случаи невинни. Президентът  на Хърватска Франю Туджман, отговорен за избиването и прогонването на 300 хиляди сърби, е невинен.  Невинен е, разбира се, и президентът на Босна Алия Изетбегович, същият този Изетбегович, който непрекъснато подклаждаше войната в  Босна, жертва на която станаха около двеста хиляди души.  Но виж, президентът на Сърбия Слободан Милошевич, благодарение на когото именно се постигна Дейтънското споразумение, прекратило войната в Босна, е виновен.

          Никак не са виновни и главорезите от ОАК.   Хагският трибунал оправда   бившия премиер на измислената държава Косово           Рамуш Харадинай по всичките 37 пункта на обвинителния акт с мотиви, които са повече от цинични: «Издевателствата, насилственото изселване и убийствата на сръбски и цигански граждански лица, както и на граждански лица от албанската националност, смятани за колаборационисти или не оказвали  поддръжка на АОК – всички тези действия не са имали голям размах, т.е. не са били толкова чести, че да доведат да извода  за преследване на гражданското население.»

          А сегашният премиер на същата тази държава Косово Хашим Тачи, който бе уличен не от друг, а от бившия главен прокурор на Хагския трибунал Карла Дел Понте, в едно от възможно най-жестоките престъпления — отвличането на млади сърби, за да бъдат извадени и продадени в чужбина техните вътрешни органи, изобщо не е привлечен към отговорност.

          Съществуват  всички основания да се предполага, че Радован Караджич ще бъде съден не по силата на закона,    а по закона на силата. НАТО са  силните днес, те са, значи, и правите. НАТО наказа целия сръбски народ, като в продължение на близо три месеца го обсипа с огън и жупел, та един Караджич ли няма да накаже. Всеки трябва да знае какво значи да си непослушен.

          Но и те пък трябва да знаят, че натрупваното непослушание има свойството, достигнало до критичната си точка, да избухва, помитайки преди всичко своя източник. 

Статията е публикувана в "Нова Зора" - брой 28 - 29 юли 2008 г.