Рядко и странно хоби е имал писателят
Евгений Петров

Евгений Петров (Катаев), известен с произведенията "Дванадесетте стола", "Златният телец" и  други, написани в съавторство с Иля Илф бил изключителна личност.

Иля Илф и Евгений Петров

 Само диво въображение на Петров е  могло да породи такива оригинални сюжети за романи и да измисли за себе си уникално хоби - събиране на пликове от собствените си писма, превръщайки го в истинска  мистика.

Той правел това така - изпращал писмо до някоя страна . Всичко, с изключение на името на държавата, той е измислял - град, улица, номер, име на получателя, така че след месец и половина пликът се връщал обратно към Петров, но украсен с разностранни чужди печати, главният от които е : "Адресът не е верен".

"Уважаеми Мерил!

Моля, приемете искрените ми съболезнования за смъртта  на чичо Пит. Бъди силен, човече. Съжалявам, че не съм писал дълго време. Надявам се, че  с Ингрид всичко е наред. Целуни дъщеря си от мен. Тя най-вероятно вече е доста голяма.
Твой Евгений"

Евгений Петрович Катаев, известен още като Евгений Петров

Изминали повече от два месеца, но писмото със съответния печат не се върнало. Решавайки, че то се е загубило,Евгений Петров започнал да забравя за него. Но дошъл м. август, и той дочакал... отговор на  писмото. Първоначално Петров решил, че някой се подиграва с него в същия негов дух. Но когато прочел адреса на подателя, не му е било до шега. Върху плика било написано: "Нова Зеландия, Хайдбервил, Райтбич, 7, Мерил Оджин Уезли."

И всичко това било потвърдено със син печат " Нова Зеландия, поща Хайдбервил." Текстът на писмото гласял:

"Уважаеми Евгений!

Благодаря ви за съболезнованията. Нелепата  смърт на чичо Пийт ни изкара от релсите за половин година. Надявам се да ми простиш за закъснението. Ние с Ингрид често си спомняме тези два дни, в когато ти беше с нас. Глория е вече доста голям и ще тръгне във 2-ри клас. Тя все още пази мечето, което ти й донесе от Русия. "

Писмото и снимката от Нова Зеландия

Петров никога не е пътувал до Нова Зеландия и за това е бил изумен, виждайки на снимката мъж със здраво телосложение, който прегръщал .. . самия него, Петров! На обратната страна на снимката било написано: "09 октомври 1938." Като почел този надпис на писателя му станало лошо – на този деня той бил приет в болница в безсъзнание с тежка пневмония. След това в рамките на няколко дни лекарите се борили за живота му, не скривайки от семейството му, че  шансовете му да оцелее са почти никакви.

За да се разбере дали това е недоразумение, или мистицизъм, Петров написал още едно писмо до Нова Зеландия, но отговор не е дочакал: започнала Втората световна война. Е. Петров от първите дни на войната станал военен кореспондент на "Правда" и "Информбюро". Колегите му не можели да го познаят - той станал затворен, замислен, и престанал да се шегува.

Тази история не завършила забавно
.
През 1942 г., самолетът, на който той летял в района на бойните действия, изчезнал, най-вероятно е бил свален над територията на врага. В деня, когато била получена новината за изчезването на самолета, на Московския адрес на Петров било получено писмо от Мерила Уейзли.
Уейзли се възхищавал от смелостта на съветския народ и изразявал загриженост за живота на самия Евгени. По-специално, той пишел: "Аз се изплаших, когато ти започна  да се къпеш в езерото. Водата беше много студена. Но ти каза, че ти е съдено да се разбиеш от падането на самолет, а не да се удавиш. Умолявам те, бъди внимателен - лети по възможност малко "

Тази мистична и в същото време драматична история била екранизирана и представен за първи път в Москва на 29 май 2012 .