Aut bene, aut nihil?
проф. Велко Вълканов
Умря Борис Елцин
Съгласно една латинска максима «за мъртвите се говори или добро, или нищо» («De mortuis aut bene, aut nihil»).
Искрено съжалявам, че за този умрял не бих могъл да кажа нищо добро. За него мога да кажа само лошо, единствено лошо.
Няма да говоря за пиянските му запои, които унизяваха не само високия му пост на президент, но и самата руска държава. Ще се спра на неговите политически престъпления.
Елцин е едно от най-големите злощастията на съвременна Русия. Член на КПСС, издигнал се до най-високите й ръководни органи, станал благодарение на нея виден държавен деец, той в труден за нея момент подло я предаде. Един от първите му укази бе за нейната забрана. В двадесети век трудно ще се намери по-голям политически юда от него.
Елцин е гробокопачът на Съветският съюз. Воден от болезнената си алчност за власт, той, за да може да стане президент на Русия, не се поколеба да разруши Съветския съюз, в който намираха братско единение десятки народи и етноси. На 8 декември 1991 г. той и другите двама ренегати — президентите на Беларусия (Станислав Шушкевич) и на Украйна (Леонид Кравчук) — подписаха в Беловежската гора (Белорусия) съглашение на разпускането на Съветския съюз. Великата държава, най-мощната опора на миролюбивите сили в света, бе разрушена в името на собственото користолюбие. Светът загуби своето равновесие, оказвайки се под властта на мракобесниците от Вашингтон.
Елцин извърши едно от най-грозните престъпления в руската история, като заповяда разстрела на Руския парламент. На 21 септември 1993 г. Елцин, нарушавайки конституцията, издава указ 1400 за разпускане на парламента. Върховният съвет, намиращ се в Белия дом, отказал да се подчини на този указ, обявявайки действията на Елцин за държавен преврат. Конституционният съд от своя страна идва до извода, че указ 1400 е противоконституционен и освобождава Елцин от длъжността президент на Руската федерация. Нарушавайки всякакви правни и морални норми, на 3 октомври Елцин заповядва танковия обстрела на Белия дом, при който загиват множество членове на парламента и други граждани. (По официални данни загиналите са 150 души, но по данни на депутата Сажи Умалатова 2783). За това възможно най-тежко държавно престъпление, Елцин трябваше да бъде обесен не веднъж.
Елцин е човекът, който даде старт на черната икономика да завладее съветското икономическо пространство, откривайки по този начин и пътя за възстановяване на капитализма. По негов знак стотици, хиляди хиени са впуснаха да разграбват огромното съветско имущество, превръщайки се за няколко дни в милиардери.
Така Русия от свръхдържава се превърна във второстепенна европейска държава, която си позволяват да подритват разни мъничета, преминали на служба при САЩ. Това, разбира се, няма да продължи дълго. Русия имат памет за своето величие и тя няма да се откаже от него, няма да се откаже и от своята мисия в света.
Това, което стана в Съветския съюз, като проказа пропълзя и в другите източноевропейски страни — със същите ужасяващи последици.
Елцин — проклятието за Русия си отиде. Но зловонието от него дълго още ще се чувства.
24 април 2007 г.