Фашистки игри

 

Нако МИНЧЕВ

 

               В началото на август, в Естония за пореден път се проведе военно-спортната игра «Походът на Ерна», чиито участници следват маршрута и имитират действията на едноименната разузнавателно-диверсионна група на Абвера, действала в тила на Червената армия в Естония, през юли-август 1941. Този път в «играта» взеха участие 29 отбора от Естония (19), Дания (3), Норвегия (2), Белгия, Германия, Латвия, Литва и САЩ, включващи предимно военнослужещи от частите на НАТО (общо около 2 000 души). Въпросното мероприятие се финансира от естонското Министерство на отбраната.

 

Очевидно, следвайки опасната тенденция за ревизия на историята на Втората световна война, която напоследък се налага от определени кръгове на Запад, правителството в Талин се опитва да представи операцията на германския  Абвер като пример за «борбата на естонския народ за своята независимост».

 

Каква обаче е истината за «Ерна»?

 

В средата на 1939, на територията на Финландия, е създаден филиал на германското военно разузнаване (Абвера), ръководен от фрегатен-капитан Александър Целариус. «Бюрото на Целариус», в тясно взаимодействие с финландските специални служби, създава т.нар. Естонския комитет за освобождение, ръководен от Халмар Мяе (назначен по-късно от нацистите за ръководител на самоуправлението на генерален окръг Естония, в състава на Райхскомисариат Остланд и активeн участник в унищожаването на почти цялата еврейска общност в Естония). Комитетът започва да формира бойни групи, като набира доброволци измежду естонските емигранти във Финландия за диверсионни действия на територията на съветска Естония. Голяма част от тях са доброволци от финландско-съветската война (1939-1940). Подготовката им, в базите Стафани и Мункиниеми, край Хелзинки, се ръководи от инструкторите на Абвера: оберлейтенант Вернер Шварце и оберлейтенант Курт Райнхард. Именно Райнхард измисля и името както на подразделението, така и на диверсионната операция — «Ерна».

 

Веднага след нахлуването на нацистите в Съветския съюз, на базата на тези бойни групи, е създаден батальон със специално предназначение, за чиито командир е назначен Курт Райнхард. Тук е мястото да отбележим, че впоследствие един от участниците в «Ерна» — Хейно-Антс Кург, става щандартенфюрер от СС и командва полк, съставен от естонци, който е част от 20-та дивизия на «Вафен СС».

 

В началото на юли 1941 групата е прехвърлена на остров Пиртти, а на 10 юли 37 души, начело с бъдещия полковник от СС Кург, са стоварени в Естония, в тила на съветските войски. Задачата им е да дезорганизират железопътното движение в участъка Талин-Нарва и да всяват паника в тила на Червената армия. Групата обаче става известна най-вече с разстрелите на местни комунисти, евреи и пленени червеноармейци. В края на юли 1941 групата, на практика, е почти унищожена от съветските части, а остатъците от нея се крият в горите на запад от Каутла, очаквайки идването на германските войски, след което са включени в състава на 311 пехотен полк на Вермахта като отделен батальон. През октомври 1941 батальонът (известен като «Ерна ІІ») е разформиран, а част от учасниците му са прехвърлени в създадените от нацистите подразделения за местна «самоотбрана» («Омакайте»).

 

Според мнозина (включително в самата Естония), провеждането на годишните военни игри «Походът на Ерна» има откровено провокационен характер и свидетелства за мълчаливата подкрепа на властите в Естония на опитите за популяризиране на нацизма и ревизия на резултатите от Втората световна война. В тази връзка, редица анализатори припомнят, че съвсем наскоро естонският министър на правосъдието Рейн Ланг реши да отпразнува 50-тия си рожден ден, окичен с нацистки ордени и наслаждавайки се, заедно с гостите си, на пиесата «Адолф», посветена на последния ден от живота на Фюрера. Впрочем, научавайки за това, съпредседателят на Европейския конституционен конвент Клаус Хенч заяви, че за подобни прояви Естония рискува да бъде изключена от ЕС.

 

Показателно е обаче, че в отговор на официално изразената от страна на Русия загриженост във връзка с участието на военнослужещи от държави-членки на НАТО в подобно мероприятие, възхваляващо действията на нацистите по време на Втората световна война, германското Министерство на отбраната заяви, че не вижда нищо осъдително в участието на военнослужещи от Бундесвера във военната игра «Походът на Ерна», защото вижда в нея „приоритетна тренировъчна програма и важна стъпка за укрепване на сътрудничеството с Естония”.

 

Съвсем различно реагира Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, чиито председател Рене ван дер Линден посочи, че ПАСЕ винаги се е обявявала и ще продължи да се обявява «против провеждането на подобни мероприятия, с чиято помощ някои се опитват да представят нацисткото минало в героична светлина». Според него, провеждането на въпросната военна «игра» най-вероятно ще бъде разгледано на следващата сесия на ПАСЕ.

 

На свой ред, шефът на йерусалимския отдел на Центъра Визентал Ефраим Цуроф, коментира «фашистките игри» в балтийската постсъветска република по следния начин: «След подобни акции, европейските партньори би трябвало да обърнат гръб на Естония. Не стига, че някои естонци с гордост припомнят позорното си нацистко минало, ами Министерството на отбраната отпуска средства за въпросната «игра»! Това само доказва колко необразовани са сегашните естонски власти. Що се отнася до участието на представители на Бундесвера в играта, това ми се струва просто немислимо. Тези хора изглежда са се побъркали — друго обяснение нямам».