|
|
Европа и сестрите
проф.Велко Вълканов
Освобождаването на медицинските сестри предизвика силен управленски възторг. Подхранва се и тезата, че без Европейския съюз сестрите е нямало да бъдат освободени.
Не може да се отрече, разбира се, приносът на Европа в усилията да бъдат освободени взетите като заложници в Либия наши медицински сестри. Бих препоръчал обаче един достатъчно премерен възторг.
Европа съвсем не е безкористно действаща международна общност. Не мисля, че европейците помогнаха и за освобождаването на нашите сестри, водени единствено от хуманни чувства. Те бездействаха почти толкова време, колкото време бездействаха и нашите правителства, като започнем с правителството на Иван Костов. Неприемливо е обяснението, че те са се активизирали, след като сме станали членове на ЕС. Преди да станем членове на Европейския съюз, ние станахме членове на НАТО, в която изпълняваме най-ревностно поетите задължения. Трябваше следователно да се очаква, че държавите от НАТО, което значи и държавите от Европейския съюз, ще съдействат с цялата възможна енергия за освобождаването на несправедливо обвинените наши сестри. Но това не стана. Може с оглед на това да се мисли, че в случая са действали не някакви хуманни съображения, а определени интереси.
Европа, т.е. Западна Европа (защото, като казваме Европа, трябва да мислим именно за Западна Европа) изобщо съвсем не е това, което заслепени от блясъка й виждаме. Почти цяла Западна Европа е съставена от колониални държави, ограбвали векове наред богатствата и труда на милиони хора по света. Западна Европа е и източник на двете най-страшни войни в историята. Тези дни някакъв австриец се позволи да каже, че България нямала никакъв принос в човешката история. Непростимо невежество. България е дала на славянството писменост, а Австро-унгарската империя даде на света Първата световна война. А трудно може да се забрави, че иначе богатата на култура Германия запали Втората световна война, надминала по ужас всички познато досега.
Своекористието на Европа се прояви и след приключване на Втората световна война и уж настъпилия мир.
Да си припомним трагедията, разиграла се преди близо петдесет години в Белгийско Конго. Принудени да признаят независимостта на Конго, белгийците искаха да запазят поне провинцията Катанга, която притежаваше богати залежи от мед, олово, урана, кобалт, радий, както и редица редки видове дървета. На пътя им обаче стоеше една от най-светлите личности на Нова Африка Патрис Лумумба – законният министър-председател на независимо Конго В съюз с американците от САЩ белгийците свалиха от власт Патрис Лумумба, арестуваха го и го предадоха на своето оръдие полковник Мобуто, обявил се за президент на Катанга, който на 17 януари 1961 г., след зверски изтезания, го и уби.
Да си припомним и трагедията на Руанда. Там предизвиканият отвън граждански конфликт бе невероятно кървав. В братоубийствената война на двете основни племена хуту и тутси през 1994 г. загинаха 937 хиляди души. Прожектираният тези дни по телевизията филм “Хотел “Руанда”, ни показа ужасни сцени: докато побеснели банди на екстремисти от хуту избиваха с мачете мъже, жени, старци и деца, благородните французи, облечени в униформата на войници на ООН, безстрастно наблюдаваха осъществяваната буквално пред очите им касапница. Геноцидът в Руанда поразява съзнанието не само с небивало високия брой на жертвите, но с начина, по който западните държави реагираха на зверствата. Въпреки сведенията, показващи истинския размер на насилието, практически всички държави от така наречения първи свят отказаха да се намесят. Това бе съучастие в гeноцида.
А не беше ли Европа в лицето преди всичко на Германия и Ватикана, която подкладе гражданската война в Югославия. Югославия, известна със своята активна дейност в защита на принципите на мирното съвместно съществуване, се разпадна, заливана в кръв и страдание. На 24 март 1999 г. същата тази Европа, респ. НАТО започна агресивна война срещу Югославия. В продължение на 78 дни НАТО бомбардира мирни села и градове, болници и училища, причинявайки огромни материални и морални щети. Използвани бяха хиляди ракети с обеднен уран и хиляди касетъчни бомби. (Някои от ракетите паднаха и на наша територия). Пряко отговорните за агресията Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт, Тони Блеър, Герхард Шрьодер, Жак Ширак следваше да бъдат изправени пред международен съд. Но не това стана. Стана точно обратното - не убийците, а техните жертви бяха изправени пред измисления от тях, убийците, Международен трибунал в Хага. Изправиха пред този съд и лидера на Югославия, Слободан Милошевич, и след пет година, неспособни да докажат вината му, го и убиха. Както се казва в такива случай – без съд и присъда.
И България не бе пощадена от благородството на Европа. През 1982 г. години трима българи – Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев бяха обвинени в съучастие в извършения от активиста на “сивите вълци” Агджа атентат срещу Папа Йоан-Павел Втори. За да постигнат своите недостойни цели в студената война агенти на западните разузнавателни централи (Клеър Стърлинг, Робърт Гейтс) не се поколебаха да хвърлят в огъня на своето правосъдие нямащите нищо общо с атентата срещу папата български граждани. Обвинените българи бяха оправдани “поради липса на доказателства”, но един от тях – Сергей Антонов, предварително убит от тях духовно (нервно-психически), тези дни почина и физически. Не последва никакво извинение от страна на италианското правосъдие, да не говорим за обезщетението, което Италия дължи на България и на несправедливо обвинените български граждани.
Като имам предвид историческото поведение на така наречената “Европа”, не мога да се освободя от подозрителността, с която се отнасям към поведението на същата тази “Европа” днес. Толкова обичаният от “демократите” израз “няма безплатен обяд” (особено когато говорим за безплатно здравеопазване) трябва, мисля, да се отнесе и към Европа. Европа притежава висока култура, но тя е подчинена преди всичко на паричния интерес. В капиталистическите държави, каквито са западните държави, всичко в крайна сметка, се измерва в пари. Всичко се и купува с пари. Европа е източник на всички социални болести, които през последните години натиснаха родината ни – проституция, корупция, наркомания и още много други.
Хуманизмът е красив, но ако не носи пари, той трудно бива инкасиран. Остава следователно да се питаме какъв наистина интерес е движил “Европа”, когато тя се намеси в защита на нашите сестри. (Франция например, която - особено на финала – се прояви по един блестящ начин в усилията за освобождаването на сестрите ни, сключи твърде изгодна сделка с Либия.)
Чарът на Сесилия не е достатъчен, за да отговори на въпроса ни.
2 август 07 |
